1935

25 януари: Цар Борис III подписва указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. Регионалните радиостанции в градовете София, Варна и Стара Загора оформят държавното радио на България. Предприемат се стъпки за организирано радиофициране на страната.
1 април: До тази дата, според наредба на Гл. дирекция на ППТ, всички електрифицирани общини трябва да внесат по 3000 лева за набавяне на радиоапарат за общо ползване, а останалите 3000 – разсрочено.
18 юни: Нaзнaчeнo е пъpвoтo pъкoвoдcтвo нa „Рaдиo Сoфия“, оглaвено от Пaнaйoт Хpиcтoв c артиcтичен псевдoним Сиpaк Скитник.
3 септември: В програмата на радиото за първи път звучи изпълнение на „Оркестър на студиото на Радио София“, известен като салонен оркестър на Радио София.
През есента на същата година се появява в ефир и „Джаз оркестър на Радио София“.
15 декември: Основава се Сдружение на радиотехниците. При население 6 117 600 души в Царство България има 13 013 радиоабонати.
31 декември: Българският цар зa пъpви път честити нa cънародницитe cи Нoвaтa 1936 г. пo нaциoнaлния paдиоефиp.

1936

19 януари: В ефир излиза първият късовълнов радиоразпръсквателен предавател от радиостанцията LZA при Гара София.
16 февруари: Цялата утринна програма на Радио София, включително божествената литургия от храма „Св. София“, е предадена на къси вълни и чута в цяла Европа.
Април: Радио София започва да излъчва редовно и ежедневно програма на къси вълни.
Списание „Ново Радио София“ цитира писма на слушатели от Европа, Африка и Америка с ласкави отзиви за българските емисии на къси вълни.
26 март: Пред събранието на сдружение „Радиоклуб Варна“ се чете писмо, от което става ясно, че ще бъде създадена районна радиостанция във Варна и ще бъде прекратено всякакво друго излъчване. Радиоентусиастите, създатели на варненското радио отказват да изключат предавателя си.
21 май: Тритe paдиостaнции в Сoфия, Варнa и Стара Зaгора eднoвремeннo зaпoчвaт дa излъчвaт кaтo чacт oт пъpвaтa българскa нaциoнaлнa paдиoмрежa c paвнoпостaвeни paдиoпрогpaмни cлyжби.
6 юни: В ефира на „Радио София“ се появява първата формация на „Струнен квартет Аврамов“.
6 – 17 юли: Предавателят на „Радиоклуб Варна“ е конфискуван от държавата.

1937

България e пpиeтa зa члeн нa Мeждyнародния cъюз зa paдиоразпpъcквaнe нa провeдeния кoнгрес в Берлин.
1 май: Започват да се излъчват емисии за чужбина на италиански, немски, френски, английски и есперанто.
Списание „Летец“ обявява „състезание за написване на радиопиеса с въздухоплавателен сюжет“ със срок 1 октомври.
1 октомври: В Радио София за конкурса на сп. „Летец“ са постъпили 11 произведения. Първа награда и 4 000 лева печели радиопиесата „Великденска вечер“ от Ангел Каралийчев и Матвей Вълев.
8 декември: Влиза в действие предавателят на Вакарел, оборудван от фирмата „Сименс“. В Европа вече се чуват българските емисии на чужди езици.
В тази година Радио София създава свой камерен оркестър с диригент Марин Големинов. Съставът изпълнява сюити върху български народни песни, специално написани за него. В програмата влизат с участие и детските вокални групи на Сия Янакиева и на Парашкев Хаджиев – „Детска радост“.
Провежда се първият конкурс на Радио София за оригинална радиопиеса. Наградата от 1000 лева се дава на Никола Вапцаров за едноактната драма „Бент“.

1938

Започва изграждането на сградата на Радио София на бул. „Драган Цанков“ 4 в столицата с два блока на площ от 2300 кв. м.
26 декември: От студиото на районната радиостанция във Варна се излъчва първата българска постановка на оригинална радиопиеса – „Великденска вечер“ от Ангел Каралийчев и Матвей Вълев.

1939

2 януари: Във в. „Слово“ Петър Увалиев публикува рецензия за „Великденска вечер“ под заглавие „Първа българска радиопиеса“, с което слага началото на радиотеатралната критика у нас. Броят на радиоприемниците в България достига до 90 хиляди.

1941

27 януари: Радиостанцията в Скопие започва да излъчва първоначално на немски език като трета районна станция на българското радио.
20 април: Български екип, командирован в Скопие излъчва първото си предаване, навръх Великден и във връзка с рождения ден на Хитлер. В ефир се чува: „Внимание! Тук Радио Скопие! Христос воскресе! Започваме нашето първо предаване на български език. Българи от свободна Македония!“
23 юли: По решение на Задграничното бюро на БКП в Москва и под личното ръководство на Георги Димитров от столицата на СССР започват излъчвания радиостанциите „Христо Ботев“ и „Народен глас“ с три предавания през деня и нощта с продължителност по 1 час.
7 октомври: Радиостанция „Народен глас“ влиза във вълните на Радио София по време на Централния осведомителен бюлетин с думите: „Българи, не слушайте! Нашето радио ви заблуждава!“ „Народен глас“ излъчва два пъти дневно на български и един път на немски език, като автор, редактор и говорител на програмата е Станке Димитров-Марек.
Завършено е строителството на новата сграда на Радио София.

1942

Открити са новите студия на Радио София, оборудвани от германската „Телефункен“ и сочени за най-модерните на Балканите. Откриването на Първо студио е на 1 април.
Започва да се излъчва сигналът на службата „Точно време“ на Астрономическата обсерватория.
17 юли: По радиостанция „Христо Ботев“ нейният отговорен редактор Карло Луканов прочита програмата на Отечествения фронт.

1943

5 март: Умира Сирак Скитник. За кратко на поста директор на Радио София го наследява поетът Йордан Стубел, а впоследствие – писателят Константин Константинов.

1944

10 януари: по време на англо-американските бомбардировки над София е разрушена лявата част на фасадата на сградата, на която пише „РАДИО СОФИЯ“. Буквата „Р“ липсва и дълго време, като своеобразна метафора на разрушената ни столица, е стоял надписът „…АДИО СОФИЯ“.
Радиото е евакуирано в училището на софийското село Нови хан.
9 септември: Кимон Георгиев прочита по Радио София прокламация на Отечествения фронт.
Писателят Орлин Василев заема поста на директор на радиото вместо писателя Константин Константинов.
Министерството на войната създава в София късовълновата радиостанция „Фронт и родина“ поради участието на България във Втората световна война.
Създадена е библиотеката на държавното радио.

1945

След Орлин Василев за директор на Радио София е назначен Карло Луканов.
Май: След края на войната техниката и част от екипа на радиостанция „Фронт и родина“ са прехвърлени към новосъздадената главна редакция „Предавания за чужбина“ на Радио София. Като радиостанция „Родина“ започва излъчването на емисии на български език за българите зад граница.
2 август: Георги Димитров изпраща от Москва писмо до Карло Луканов с указание радиото да се превърне „в действително мощен фактор в днешното голямо политическо сражение на отечественофронтовската демокрация с тъмните сили на фашизма и реакцията…“

1948

Създаден е Симфоничният оркестър на БНР.

1952

Създадени са Оркестърът за народна музика и Смесеният хор на БНР.

1953

1 октомври: Първа програма на Радио „Христо Ботев“ започва да излъчва половинчасови програми на Радио Москва.

1955

2 юли: Започва да излъчва предавателят „Сребрю Бабаков“ край Пловдив, което слага началото на Радио Пловдив.
Открива се нов радиопредавателен център в местността Боровец край Варна.

1957

Започват редовните програми на Радио София на испански език.

1959

Програмите на турски език вече се транслират чрез нови предаватели в Шумен и Кърджали.
Обема на програмите, излъчвани от двете програми на Радио София, предавания за чужбина и регионалните станции е средно 50 часа в денонощие.
Радио София изпраща свои кореспонденти в Москва, Берлин, Кайро и Атина.
Предаванията на арабски език са увеличени от 75 минути на 120 минути дневно.

1960

18 януари: Според заповед на министъра на просветата и културата Начо Папазов цялата дейност на радиото и телевизията трябва да бъде в духа на решенията на конгресите и пленумите на БКП.
3 март: Създаден е Биг бендът на БНР.
21 март: Създаден е Детският хор на БНР.

1961

Април: Започват първите УКВ радиопредавания в България, чрез предавател, излъчващ в София на 67.28 MHz.
Българското радио има предавания за чужбина на 11 езика с общо времетраене от 18 часа в денонощието чрез мощни предаватели на къси вълни.

1962

Въвежда се трета програма УКВ програма.
Програмата на Българското радио е средно по 32 ч. в денонощие и се излъчва чрез 8 предавателя на средни вълни.
Районните радиостанции във Варна, Стара Загора и Пловдив препредават програмите на Радио София и излъчват средно по два часа дневно своя програма.

1963

В ефира се появява предаването „Спорт и музика”.

1966

15 септември: Стартира на живо първата българска редовна всекидневна персонифицирана информационно-музикална програма „От 6 до 8“.
Появява се седмичното предаване „Хоризонт – радиостанция на младежта”, излъчвано всеки вторник по I-ва програма. В следващите години предаването се нарича „Хоризонт на вълните на младостта” и „Супер събота”.

1969

За района на София започват излъчвания на III-та програма на Българското радио на УКВ 4.20 м / 71.45 MHz.

1970

Основан е конкурсът за нова българска поп и рок песен „Пролет”.
Октомври: Тръгва излъчването на всекидневната рубрика „България – дела и документи” – всяка сутрин в 7:15 ч. дълги години представя събитията, случили се на този ден.

1971

4 януари: I програма на Българското радио вече се нарича „Хоризонт” – информационно-музикален формат, разделен на блокове от по няколко часа.
II програма запазва името „Христо Ботев“.
III програма, наречена „Орфей“ е новата литературно-музикална програма с насоченост към по-сложните естетически процеси и проблеми на изкуството.
28 май: Националната програма „Орфей“ се излъчва стереофонично за първи път в България.

1972

Открита е новата сграда на Българското радио на бул. „Драган Цанков“ 4.

1973

1 февруари: Открита е регионалната радиостанция Радио Шумен.
11 декември: Радио Благоевград е новият член в семейството на регионалните радиостанции.

1974

4 януари: В българския ефир се появява „Разговор с вас“ – емблематично предаване в пряк диалог със слушателите, задържало се в продължение на 25 години.
9 септември: Програма „Хоризонт” е вече 24 часа в ефир.

1975

1 април: Първо издание на радиофестивала за хумористична песен „Златният кос“

1977 

Открита е IV програма на Българското радио с образователен профил, наречена „Знание“. Излъчва ежедневно от 10 до 12 часа и от 14 до 16 часа на УКВ вълните на трета предавателна мрежа „Орфей”, както и на средни вълни в София на 774 kHz.

1979

4 януари: Старт на предаването „Пулсиращи ноти“.

1981

4 януари: Първо предаване на „Хоризонт за вас“ в ефира на националното радио.

1984

3 януари: В националния ефир тръгва първият нощен блок „Нощен хоризонт“ с водещи Петър Пунчев и Константин Тилев.

1989

4 януари: Започва излъчването на Обедния информационен блок „12+3“.
11 ноември: Водещият Петко Георгиев открива „12+3“ с думите: „Дами и господа, добър ден!“

1990 

6 януари: старт на музикалното предаване „Алегро виваче“ по програма „Хоризонт“.
19 ноември: Първа репетиция на вокална група „Радиодеца“.

1992

Декември: Заради финансови съкращения са закрити програмите „Орфей“ и „Знание“, а част от предаванията им са включени в програма „Христо Ботев“.

2004 

Българското национално радио създава своя интернет страница.

2007

11 май: Започва цифровото излъчване на националните програми на БНР „Хоризонт“ и „Христо Ботев“.
17 септември: На честота 94.5 MHz започна излъчването си шестата регионална програма на Българското национално радио (БНР) – Радио София, наследник на закритата през 1998 г. „Ефир София“.

2009

1 март: Започва излъчването на поредната регионална програма на БНР – Радио Видин.

2012

22 март: официално откриване на Рекламно-издателски център на БНР.
31 май: Официален старт на осмата регионална радиостанция – Радио Бургас.
19 юли: Общественото радио обогатява ефира с най-новата си мултимедийна платформа – Радио БИН@Р с политематична аудио-визуална продукция.

2016

9 май: Открита е деветата регионална радиостанция на БНР – Радио Кърджали – Гласът на Родопите.

По публикацията работиха Радослав Диков и Меглена Димитрова