Академик Любомир Чакалов (18 февруари 1886 – 11 септември 1963) е един от първите българи, които активно започват да се занимават с научна дейност в областта на математиката. Роден е в Самоков в многодетно семейство. Средното си…

Историограф, краевед, ерудит, висш администратор и учен, отдаден на развитието не само на историческата наука, но и на нейните институти в България – Софийския и Великотърновския университети, и Българската академия на науките (БАН). Роден е на 2…

Живот, живян с книгите. Над 400 научни публикации, повече от 80 редактирани книги, библиографии, сборници и периодични издания, няколко авторски книги. Сътрудник на най-авторитетните културни издания в България между двете световни войни, един от основоположниците на българската…

Бележитият български литературовед, историк, археограф, критик, фолклорист и популяризатор на постиженията на българската наука и култура акад. Петър Динеков (17 октомври 1910 – 22 февруари 1992) оставя след себе си огромно научно и документално наследство, много ученици…

„Най-забележителното дело на Кирил и Методий е създаването на първата славянска азбука – глаголицата – една нова и съвършена азбука, съобразена с всички фонетични особености на славянския език. Кирилицата не би могла да се появи без образеца…

“Нищо не може да попречи на идеите за истина, справедливост и мир да преминат границите и да се разпространят в света”, заявява Фредерик Жолио-Кюри на Втория конгрес на мира във Варшава през 1950 година. Записът (на френски…

„Майка ми често говореше за Ася. По едно и също време те са учили в Швейцария. Колко е хубаво да имаш близък човек, роднина и приятел – казваше тя – особено, ако си само момиче в чужбина.…

Съвременниците му го наричат гений на езика, а в историята остава като един от първостроителите на българския език. „Да любим езика си, да го браним, да го творим и обогатяваме“ – тези думи звучат не само като…