1905
- 20 декември: Народното събрание гласува 150 000 лева за инсталация на безжична станция във Варна
1906
- 3 ноември: Заедно с още 26 държави България подписва в Берлин Международната телеграфна конвенция за размяната на радиопредавания между крайбрежните радиостанции и радиостанциите, монтирани на кораби, и регламентира изграждането на радиотелеграфна мрежа.
1907
- 25 януари: Народно събрание гласува нови 100 000 лева за довършване на безжичния телеграф край Варна.
1911
- На борда на крайцера „Надежда” започва да работи първата българска радиостанция.
- 6 май: Сключва се договор между българското и руското правителство за радиотелеграфна връзка между българската станция във Варна и руските кораби и наземни станции. Това е началото на българската международна радиослужба.
1912
- 1 януари: Формира се първото българско армейско радиотелеграфно отделение при телеграфната дружина.
- 1 май: В редовна експлоатация влиза първата българска брегова радиостанция до село Франга (днес Каменар), северно от Варна, „която служи за приемане и предание на телеграми от странство и България”.
- 19 септември: В България пристигат от Франция първите две армейски телеграфни радиостанции.
1914
- 5 октомври: На север от Централна гара в София се открива построената с държавен заем от 250 000 лева радиостанция на фирмата „Телефункен“ с мощност от 10 киловата и обхват до 3000 км.
1917
- „Телефункен“ монтира в Шумен радиостанция с мощност 5-7 киловата за връзка с другите български станции, но поради липса на масло за трансформатора тя работи само като приемна станция.
1920
- 10 май: Слушането на радиопредавания е забранено със Закон за радиото.
- В Кюстендил е построена териториална приемна станция.
- До август безжичните станции в България се използват за военни цели от Съглашенските окупационни войски.
- От ноември станциите служат за размяна на държавни, военни, служебни, кореспондентски и частни радиограми.
1921
- До август от Софийската радиостанция са предадени 4037 радиотелеграми с 363 427 думи, а са приети от всички наши безжични станции 7364 радиотелеграми с 248 466 думи.
- 25 септември: Около станцията зад Централна гара в София се организира първото слушане на радио в България – приемане на концерт, излъчен от радиостанцията в Науен, Германия. На събитието присъства царят със свитата си.
- В страната се сглобяват от радиолюбители първите приемници.
1924
- Главна дирекция на пощите внася от Франция първите приемници марка „ Радиола“ за общо ползване.
- Започва своята дейност първият радиоклуб у нас.
- Първи демонстрации в столицата за приемане на радиопрограми от чужбина.
1925
- 17 януари: Създава се акционерно дружество „ Радио Балкан“, което поисква концесия за радиоразпръскване от държавата.
- Телеграфопощенското училище доставя от Франция военни радиостанции за телеграфия и телефония.
1926
- 14 октомври: Официално е регистриран „Българския радиоклуб“.
- Под ръководството на инж. Никола Узунов ученици от Телеграфопощенското училище конструират първия лампов радиоприемник у нас.
1927
- 6 април: Народното събрание приема първия български Закон за радиото, което дотогава е било забранено също със закон. В края на същата година, в България са регистрирани първите 400 радиоприемника.
- 22 август: Създава се служба „Радио“, която се занимава с радиоабонаментите.
- 25 ноември: На конференция във Вашингтон България се присъединява към сключената тогава Международна радиотелеграфна конвенция.
- 26 декември: Учредява се първото радиотехническо сдружение у нас с председател инж. Георги М. Георгиев.
- В края на годината за пласмент на скъпите по това време радиоапарати се конкурират фирми като „Телефункен“, „Радиола“, „Филипс“, „Блаупункт“, а по-късно и „Лоренц“, „Саба“, „Нора“, „Льове“, „Ахемо“, „Крослей“, „Фрешман“.
1928
- Един радиоапарат се пада на 5650 души от населението.
1929
- Група инженери, начело с техника Георги Вълков, построяват 60-ватов радиопредавател в Инженерната работилница в София и с това поставят началото на радиоразпръскването в България.
- Ноември: В ефир за първи път прозвучават думите „Ало, ало, тук е Радио София!”.
1930
- 29 март: Влиза в сила нов правилник за прилагане на Закона за радиото, според който радиоразпръсквателна станция в България може да се даде на концесия на български поданик, ако държавата по някаква причина не може да осигури радиоразпръскване в страната.
- 30 март: Видни интелектуалци, общественици и инженери-радиолюбители основават съюз „Родно радио”. Сред тях личат имената на проф. Асен Златаров, Елин Пелин, инж. Георги М. Георгиев, инж. Димитър Бунев, Никола Колушки, генерал Велизар Лазаров, Стефан Янчулев, Димо Казасов и Никола Джебаров.
- 15 май: Министърът на железниците, пощите и телеграфа Петко Стайнов отпуска за нуждите на „Родно радио“ сградата на ул. „Бенковски“ 3 в София. Инсталиран е предавателят на инж. Георги Вълков от Първа инженерна работилница и се оборудва студио.
- 15 юни: „Родно радио” започва излъчването на редовни предавания два-три пъти седмично с времетраене по три-четри часа – предимно реклами, борсови сведения, информации от бюлетините на БТА, беседи, както и музика – танцова, забавна и народна.
1931
- 8 февруари: Излъчено е първото предаване за деца.
- 13 май: За първи път по кабел е транслирана църковната служба от храма „Александър Невски“.
- 6 юни: Предавателят „Родно радио“ е преименуван на „Радио София“.
- 31 октомври: От голямата зала на Спестовната каса „Родно радио“ предава тържественото събрание по случай Деня на народните будители. Това е първото извънстудийно предаване, излъчено в България.
- 31 декември: На новогодишния офицерски бал във Военния клуб Цар Борис III става първият български държавен глава, който честити новата година и отправя пожеланията си към българския народ по радиото. На място присъства репортер на „Родно радио“, който предава на живо събитието по кабел до студиото на ул. „Московска“ № 19.
- Регистриран е първият в България автомобил от марката „Форд“, снабден с радиоапарат.
1932
- От началото на годината „Радио София“ излъчва всекидневни предавания – религиозните служби, беседите, детските предавания, военните паради, манифестациите и футболните мачове, радиогимнастиката, постановки на радиотеатъра.
- 8 май: За първи път „Родно радио“ предава театрална пиеса – „Вампир“ от Антон Страшимиров.
- 22 май: Въведена е в действие радиоуредбата в Народното събрание, свързана с Радио София и е излъчено Тронното слово при откриването на XIV сесия на парламента.
- Директни включвания от оперните и оперетните спектакли в София.
- Със съдействието на радиостанциите от съседните страни в България са предавани симфонични концерти от Белград, Загреб, Любляна и, напр., литургия и концерт на хор „Гусла“ от Букурещ.
- Първи опити за персонифициране на част от информацията: спортните новини се представят от сътрудника Климент Симеонов.
- Начало на чуждоезиково обучение чрез радиото.
1933
- 8 февруари: Поддиректорът на БТА Хенри Левенсон започва да води редовно рубриката „От сряда до сряда“. Това са първите прегледи на политическите събития.
- Очертават се отделни програмни линии: „Програма за децата“, „Програма за дами“, „Програма за учениците от гимназиите“.
- Излиза от печат двутомният труд на инж. Димитър Шопов „Обща теория на радиото“.
- Първият „Час за селото“ е излъчен в края на годината.
1934
- 15 януари: На международна конференция в Люцерн, Швейцария „Радио София“ получава регламентирана вълна в диапазона на средните вълни – 352,8 м“.
- 25 март: Софийският митрополит Стефан отслужва водосвет при откриването на новия софийски национален радиопредавател с мощност 3 kW в Добруджанския квартал на столицата (днес кв. „Павлово“).
- 1 юни: Нaзнaчeн е пъpвият щaтeн гoвopитeл – Пeтъp Витaнoв, cлeд тoвa пpeнaзнaчeн и в дъpжaвнoтo Рaдиo Сoфия, къдeтo paбoти дo 30 ceптeмвpи 1944 г. и cтaвa пъpвият бългapcки пpoфecиoнaлeн гoвopитeл.
- Септември: „Радиоклуб Варна” започва първите пробни ежедневни програми в града.
- 9 декември: Официално откриване на „Радио Варна”. Програмата се излъчва на дължина на вълната 235,1 м, като през времето, когато няма варненска програма, по телефонна линия се предава програмата на „Родно Радио” от София.