В своето историческо развитие Българското радио дава възможност на много народни изпълнители да разгърнат песенния си потенциал и фолклорният им глас да се превърне в широко разпознаваем, търсен и обичан. „Мама Гуга“ е една от тях. „Нямаше…

„На сцената не излизах аз. Излизаше нашата рождена Странджа – героична, поетична, нашата пееща планина. През зимата – тъжна, замислена за бежанските мъки на своите чада. А пролет – радостна за техните успехи, за новия им живот“,…

Тя е сред видните изследователи от втората половина на XX век, с които е свързано развитието на съвременната музикална фолклористика у нас. Научният ѝ интерес е насочен главно към разновидностите на българския музикален фолклор в различните етнографски…

Творчеството и приносът му ще останат завинаги в културното наследство на България. Животът му е посветен на изучаването, съхраняването и популяризирането на българския форклор. Неговото дело в безкрайните му дебри е фундаментално. Още като студент е ръководител…

„В Държавния ансамбъл „Филип Кутев“ се провеждаше конкурс за издирване на нови певици. Когато тя се яви и влезе при нас, ми направиха силно впечатление нейната красота, дългата ѝ плитка и репертоарът. А Филип Кутев я питаше:…

През годините е наричан „оркестър от солисти“ заради яркия музикален талант на всеки от инструменталистите в него, които обаче съумяват да се впишат по един впечатляващ начин в хармоничното звучене на състава. Ансамбълът за народни песни на…

Проф. Кирил Дженев (1922 – 2006) е хореограф със съществени приноси в развитието на българския сценичен фолклор. Името му е тясно свързано с дейността на фолклорен ансамбъл „Тракия“. В Пловдив, както самият той споделя, получава такава свобода,…

Има хора, които, като че ли още по рождение носят в себе си едно непреодолимо вътрешно влечение, един дълбок силен порив. Ревниво го пазят с години, за да го превърнат в смисъл на живота си. За народната…

Борис Машалов (30 януари 1914 – 16 юли 1962) е роден в Севлиево в семейството на потомствени певци и занаятчии. Още прапрадядото по бащина линия Димитър Зенгията се славел като сладкопоен певец. Всички се възхищавали на песните…

„Аз обичам моето село Блатешница, Радомирско. Израснал съм сред хубава, чиста природа. Но съм бил много палав като малък. Хапан съм от куче, кълван съм от петел, настъпван от вол, ритан съм от магаре и кюскан от…