Велко Кънев в ролята на Поп Кръстьо в откъс от „Великденско вино” на Константин Илиев – запис 1996 година, Златен фонд на БНР: Той се налага като актьор на ярката форма, майстор на комедийния щрих, но и…
Той е човек с ярка преданост към своето дело, актьор от онова съзвездие драматични творци – Васил Кирков, Иван Попов, Гено Киров, Сава Огнянов, Кръстьо Сарафов, Адриана Будевска, което продължава традициите на Възраждането, и в същото време…
Откъс от френската пиеса „Осем жени” от Робер Тома в Театъра на българската армия, изпълнява Мария Русалиева – запис 1965 година, Златен фонд на БНР: У нея има една особена приповдигнатост на духа, човешки полет, устременост, които…
Олга Кирчева (1903 – 1978) е българска артистка и сценарист, преподавател по художествено слово във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ (дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“), преводач и публицист. Дъщеря е…
Мисли за земята, спокойствието и удобството, споделени от Петър Слабаков в интервю от 1975 година: „Вълнение, вътрешно движение и неспокойствие.” Това пожелава Петър Слабаков на слушателите и на себе си. Актьорът, без когото е трудно да си…
„Беше гордо божие творение, съчетало в себе си стихията на темперамента с проникновението на духа… – казва за него колежката му Ванча Дойчева. – Достойнство и величие лъхаше от осанката му, но същевременно той се разкъсваше от…
„Константин Кисимов е в истинския смисъл на думата артист-художник. Той продължава най-хубавите реалистични традиции на българския театър. Природата го е дарила с тая рядка способност да разкрива богатството на човешката душа, с всичките ѝ страсти, в цялото…
„Интересна професия е нашата. Обличаш роклята на кралица – и си кралица за два три часа. Или герой. Или убиец. Подлец, или най-хубавият, най-чистият, най-достойният човек, който би искал да бъдеш наистина. Интересна ли? Ужасно трудна. Защото…
„Колкото и да изглеждаме големи отстрани, ние, актьорите, сме много крехки, лесно раними. Една дума е в състояние да провали цял спектакъл, ако човек се поддаде. Затова за роля, в която се чувствам несигурно, аз си каня…
„Тя стоеше на сцената като пламък – с развени коси, с огън в очите, с непримирим характер... Носеше такъв метежен дух, такава вътрешна сила, че съумяваше да завладее публиката. Играеше героини, които не се примиряваха с тихото…