„Константин Кисимов е в истинския смисъл на думата артист-художник. Той продължава най-хубавите реалистични традиции на българския театър. Природата го е дарила с тая рядка способност да разкрива богатството на човешката душа, с всичките ѝ страсти, в цялото…
„Интересна професия е нашата. Обличаш роклята на кралица – и си кралица за два три часа. Или герой. Или убиец. Подлец, или най-хубавият, най-чистият, най-достойният човек, който би искал да бъдеш наистина. Интересна ли? Ужасно трудна. Защото…
„Колкото и да изглеждаме големи отстрани, ние, актьорите, сме много крехки, лесно раними. Една дума е в състояние да провали цял спектакъл, ако човек се поддаде. Затова за роля, в която се чувствам несигурно, аз си каня…
„Тя стоеше на сцената като пламък – с развени коси, с огън в очите, с непримирим характер... Носеше такъв метежен дух, такава вътрешна сила, че съумяваше да завладее публиката. Играеше героини, които не се примиряваха с тихото…
„Човек започва винаги от белия лист… и трябва така да стане, че да се потопи в текста. И колкото по-дълбоко се потапя човек в текста, толкова по-добре се усеща, като плувеца, който трябва себе си да привикне…
„Тези, които не познават Кръстьо Сарафов и не са го виждали на сцената, биха искали да знаят какъв артист е бил той и какъв е начинът на неговата игра. И тук се чувстваш безсилен. Как се описва…
„Според думите на майка ми, в които нямам основание да не вярвам, аз съм се родил с много голяма глава. Тя е плакала, смятайки че е родила, меко казано, идиотче. И нейните съмнения се увеличаваха с течение…
„За нашето поколение той беше удивителен пример за жизненост – споделя изкуствоведът и театрален критик Севелина Гьорова. – Ние гледахме как той идва в театъра, как енергично се изкачва по стълбите с бастунчето отзад, как приветливо отговаря…
„Театърът е изповед на човешки съдби“, казва Ружа Делчева (2 август 1915 – 26 ноември 2002), оставила след себе си спомена за огромен талант и неподправената яркост на една тържествуваща театрална празничност. Над 5 десетилетия от живота…
„Човек присъства в този свят най-вече с душата си, тялото така или иначе ще си отиде…“ Мъдростта на Наум Шопов, споделена в последното му интервю, запазено в Златния фонд на Българското национално радио му отива. На него…