Литературната критика го определя като най-изтънчения ни поет. Автор, който с достойнство и самоирония приема ударите на съдбата и създава блестящите си стихотворения, без да обръща внимание на житейските несгоди, пребивавайки единствено в страната на духа. Творец,…
Аплодисменти по бузите Родена съм в София, така че при мене проблеми със софийското жителство не е имало. И откакто се помня все към театъра се стремях. Първите ми театрални изяви бяха много странни и особени и…
Да се възхищаваш от себе си! Това е неоценим човешки атрибут, едничкото качество, което отличава човека от животните – като го прави смешен пред тях, разбира се. Ненавиждам тълпата - дори ако се състои от мобилизирани мъдреци.…
Журналист, публицист, писател, той е сред златните пера на България през първата половина на XX век. Личност с обаяние, с висока култура и изявени интереси в много области, оставил трайна диря в българския печат. Публицистичната му дейност…
Дружелюбен, незлоблив, опрощаващ, стоплен от разбиране към невинните пороци на човека и безпощадно язвителен към тежките грехове – такъв е хуморът на Теню Пиндарев, характеризиращ забележителното му творчество. „Родил съм се на пролетния 7 април 1921 година…
„Според думите на майка ми, в които нямам основание да не вярвам, аз съм се родил с много голяма глава. Тя е плакала, смятайки че е родила, меко казано, идиотче. И нейните съмнения се увеличаваха с течение…
„Една мартенска вечер на 1946 година се вряза завинаги в паметта ми, защото направи решителен прелом в моя живот. На „стършеловата маса“ в тогавашния ресторант „Бенковски“ седяха Павел Вежинов, Богомил Райнов, Валери Петров, Христо Ганев, Никола Мирчев,…
„Зърнете ли и разгледате ли една Димовска карикатура, двамата с автора ѝ ставате за цял живот интимни събеседници. Сключвате помежду си клетвен договор, при който вие нищо не давате от себе си, а получавате безплатно още едни…
Роден съм твърде отдавна, в първата половина на двадесетия век и по-точно през 1920 година в Сливен, града на ветровете, хайдутите и поетите. Хайдутин обаче не станах, защото се родих твърде къснo, а поет, защото се родих…
„Роден съм в едно малко балканско селце в Долината на розите, но по-малко съм изпитвал аромата на тия рози, а повече тръните им. Понеже селото ми се пада в центъра на държавата, би трябвало да се развива…