95 години от рождението на продуцента на „Мистерията на българските гласове“ Музикалният изследовател Марсел Селие – швейцарски инструменталист, етномузиколог и музикален продуцент, е човекът, който представя на света изпълненията на Ансамбъла за народни песни на Българското радио (станал…

В своето историческо развитие Българското радио дава възможност на много народни изпълнители да разгърнат песенния си потенциал и фолклорният им глас да се превърне в широко разпознаваем, търсен и обичан. „Мама Гуга“ е една от тях. „Нямаше…

„На сцената не излизах аз. Излизаше нашата рождена Странджа – героична, поетична, нашата пееща планина. През зимата – тъжна, замислена за бежанските мъки на своите чада. А пролет – радостна за техните успехи, за новия им живот“,…

Тя е сред видните изследователи от втората половина на XX век, с които е свързано развитието на съвременната музикална фолклористика у нас. Научният ѝ интерес е насочен главно към разновидностите на българския музикален фолклор в различните етнографски…

Творчеството и приносът му ще останат завинаги в културното наследство на България. Животът му е посветен на изучаването, съхраняването и популяризирането на българския форклор. Неговото дело в безкрайните му дебри е фундаментално. Още като студент е ръководител…

„Композитор, който поражда влияния“ – така великият Дмитрий Шостакович нарича Любомир Пипков и му отрежда място сред класиците на ХХ век. Това място той защитава през целия си 70-годишен живот с богатата си музикална култура и ерудиция,…

Проф. Кирил Дженев (1922 – 2006) е хореограф със съществени приноси в развитието на българския сценичен фолклор. Името му е тясно свързано с дейността на фолклорен ансамбъл „Тракия“. В Пловдив, както самият той споделя, получава такава свобода,…

Има хора, които, като че ли още по рождение носят в себе си едно непреодолимо вътрешно влечение, един дълбок силен порив. Ревниво го пазят с години, за да го превърнат в смисъл на живота си. За народната…

„Повечето от времето си прекарваше вкъщи, на бюрото си в четене или писане. Не ходеше на кафената, кръчми, по гости, черкви, нито пък обичаше гости, освен неговите приятели, разбиращи от интересите му – песни, приказки и други…