Човек неслучайно идва и се ражда нейде си „Детството влияе най-силно на житейските ни избори. Отвеждат те в Румъния, след това тръгваш на училище в Полша и първите ти букви са полските. При други исторически условия бих…

Като ръководител на едни от първите организирани вокални и инструментални групи за народна музика у нас името на Иван Кавалджиев е тясно свързано с Националното радио. В края на 30-те и през 40-те години на миналия век…

„Ние бяхме и школа, и академия, и производствена единица.“ Думите са на Коста Колев - диригентът, който обогати мелодичния език и хармоничната структура на фолклорните композиции на Ансамбъла за народни песни и танци на БНР. Самобитната народна…

Изворни гласове Райна Кацарова е първата жена етномузиколог, която се включва в мащабната и едновременно с това прецизна и задълбочена работа в полето на изворния фолклор, която обективира и систематизира основата на българската фолклорна наука – „езикът…

Първият в България национален фолклорен ансамбъл – Държавният ансамбъл за народни песни и танци – София (днес НФА „Филип Кутев“), е създаден на 1 май 1951 година. Мисията му е да претворява огромното многообразие на традиционната българска…

Писател с напрегнат анализаторски ум, критик с хаплив, но справедлив език, автор, изкусно владеещ преводаческото изкуство, Владимир Свинтила (29 април 1926 – 13 януари 1998) е сред най-ерудираните личности в българското общество през втората половина на XX век.…

Проф. Васил Стоин (5 декември 1880 – 1 декември 1938) има изключителни заслуги в издирването и обнародването на българския музикален фолклор. „Най-много материали събираше сам. Той пътуваше по всяко време на годината, но най-вече зиме, и командировките…

95 години от рождението на продуцента на „Мистерията на българските гласове“ Музикалният изследовател Марсел Селие – швейцарски инструменталист, етномузиколог и музикален продуцент, е човекът, който представя на света изпълненията на Ансамбъла за народни песни на Българското радио (станал…

В своето историческо развитие Българското радио дава възможност на много народни изпълнители да разгърнат песенния си потенциал и фолклорният им глас да се превърне в широко разпознаваем, търсен и обичан. „Мама Гуга“ е една от тях. „Нямаше…

„На сцената не излизах аз. Излизаше нашата рождена Странджа – героична, поетична, нашата пееща планина. През зимата – тъжна, замислена за бежанските мъки на своите чада. А пролет – радостна за техните успехи, за новия им живот“,…