„Има едно определение – „Еврейската улица“. Това е пъстрият, колоритен, изпълнен с тъга и хумор, с шеги и драми живот на софийските евреи. Тази неотбелязана на картата на София „улица“ особено в миналото – през най-жизнените творчески…

Той благоговее пред планината, гората, реката, красивата природа. Когато види нещо хубаво като дете започва да пляска с ръце, все едно, че аплодира спектакъл, музикално изпълнение, добре изпята ария. Има едно характерно подсвиркване „фюйт“, с което изразява…

„Истинските творци са пропити и от съмнения. Особено в превратни времена като десетилетието през 1989 година. Десетилетие, което събори цяла фалшива система от ценности. Срути кухи кумири. Разголи лъжливи митове. Сътресенията не засегнаха Станислав Стратиев. Нямаше нужда…

„Обичам туй, което обещава, на бъдеще което е залог, за да твърди, което отрицава и дявола почита в своя Бог. Обичам туй, което се отрича, во семето творящия се злак, отречено, което се обрича, обречено, що се…

„Една мартенска вечер на 1946 година се вряза завинаги в паметта ми, защото направи решителен прелом в моя живот. На „стършеловата маса“ в тогавашния ресторант „Бенковски“ седяха Павел Вежинов, Богомил Райнов, Валери Петров, Христо Ганев, Никола Мирчев,…

„Това беше най-жизнерадостният и витален човек, когото съм виждал някога. Странно съчетание между поет, актьор, революционер и какво ли още не… Може би всичко с изключение на редактор в днешния смисъл на тази дума. Към този човек…

„Зърнете ли и разгледате ли една Димовска карикатура, двамата с автора ѝ ставате за цял живот интимни събеседници. Сключвате помежду си клетвен договор, при който вие нищо не давате от себе си, а получавате безплатно още едни…

Роден съм твърде отдавна, в първата половина на двадесетия век и по-точно през 1920 година в Сливен, града на ветровете, хайдутите и поетите. Хайдутин обаче не станах, защото се родих твърде къснo, а поет, защото се родих…

„Поетът с ватенката”, „Димитровградският поет”, „Певецът на новото време” – нито едно от тези определения не е точно за човека Пеньо Пенев, нито едно от тях не разкрива дълбоката му душевна драма, житейските сътресения, трагизма на обреченост.…

... Значи, така ни се струва понякога черен светът. Хора, недейте тъгува – добрите писма са на път! Днес, когато светът ни се струва „толкова черен” заради неизвестността и потиснати от напрежение и страх трудно си поемаме…