„Една мартенска вечер на 1946 година се вряза завинаги в паметта ми, защото направи решителен прелом в моя живот. На „стършеловата маса“ в тогавашния ресторант „Бенковски“ седяха Павел Вежинов, Богомил Райнов, Валери Петров, Христо Ганев, Никола Мирчев,…

„Това беше най-жизнерадостният и витален човек, когото съм виждал някога. Странно съчетание между поет, актьор, революционер и какво ли още не… Може би всичко с изключение на редактор в днешния смисъл на тази дума. Към този човек…

„Зърнете ли и разгледате ли една Димовска карикатура, двамата с автора ѝ ставате за цял живот интимни събеседници. Сключвате помежду си клетвен договор, при който вие нищо не давате от себе си, а получавате безплатно още едни…

Роден съм твърде отдавна, в първата половина на двадесетия век и по-точно през 1920 година в Сливен, града на ветровете, хайдутите и поетите. Хайдутин обаче не станах, защото се родих твърде къснo, а поет, защото се родих…

„Поетът с ватенката”, „Димитровградският поет”, „Певецът на новото време” – нито едно от тези определения не е точно за човека Пеньо Пенев, нито едно от тях не разкрива дълбоката му душевна драма, житейските сътресения, трагизма на обреченост.…

... Значи, така ни се струва понякога черен светът. Хора, недейте тъгува – добрите писма са на път! Днес, когато светът ни се струва „толкова черен” заради неизвестността и потиснати от напрежение и страх трудно си поемаме…

Странна птица е сатирикът. Поет ако е например, канят го на срещи с читатели, те му ръкопляскат, обсипват го с цветя, ученички въздишат по него. На сатирика да се случи нещо подобно е почти изключено. Дори да…

Поет, музикант и актьор, хуморист и сатирик, един от родоначалниците на стила на куплетистите, който има огромно значение в миналото и отражение до наши дни, трубадур, възпяващ неволите и радостите на своя народ, импровизатор от висока класа.…

Неговата житейска и творческа съдба е неразривно свързана със столичния сатиричен театър „Алеко Константинов“. Преди него играе за кратко в театрите на Велико Търново и Варна. „Веднъж във Варна играх роля на дълбоко трагична личност. И публиката…

Димитър Манчев (17 юли 1934 – 14 януари 2009) е от първото поколение актьори на Сатиричния театър. Заедно с цялата трупа незабравими дарования като Невена Коканова, Катя Паскалева, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Григор Вачков, Георги Калоянчев, Нейчо…