„За живота на Камен Зидаров не може да се разказва. Той изключва повествувателността. В него има нещо епико-драматично, което сякаш винаги е настояще и никога минало. За да бъде минало, то трябва да бъде отделено в съзерцание.…

„Беше гордо божие творение, съчетало в себе си стихията на темперамента с проникновението на духа… – казва за него колежката му Ванча Дойчева. – Достойнство и величие лъхаше от осанката му, но същевременно той се разкъсваше от…

„Енергията му беше съсредоточена в работата. Време за театрални шеги и сплетни нямаше. Четеше много – книги, пиеси (ползваше руски, немски и френски език), слушаше музика, посещаваше изложби, пишеше теоретични статии, репетираше. Разговаряше съсредоточено със своите студенти,…

„Той влияеше и тежеше в своята професия и в обществото с цяла редица прекрасни човешки добродетели и артистични качества. Въпросите за идейността на театъра и театралната етика имаха преобладаваща роля в изграждането му като артист. Една запленяваща…

„Константин Кисимов е в истинския смисъл на думата артист-художник. Той продължава най-хубавите реалистични традиции на българския театър. Природата го е дарила с тая рядка способност да разкрива богатството на човешката душа, с всичките ѝ страсти, в цялото…

Аплодисменти по бузите Родена съм в София, така че при мене проблеми със софийското жителство не е имало. И откакто се помня все към театъра се стремях. Първите ми театрални изяви бяха много странни и особени и…

„Колкото и да изглеждаме големи отстрани, ние, актьорите, сме много крехки, лесно раними. Една дума е в състояние да провали цял спектакъл, ако човек се поддаде. Затова за роля, в която се чувствам несигурно, аз си каня…

„Тя стоеше на сцената като пламък – с развени коси, с огън в очите, с непримирим характер... Носеше такъв метежен дух, такава вътрешна сила, че съумяваше да завладее публиката. Играеше героини, които не се примиряваха с тихото…

„На стотина крачки, югозападно от черквата на софийските централни гробища, върху най-обикновена циментова надгробна плоча, сега, след 43 години, едва се прочита полуизтрития надпис – Сава Огнянов, артист, роден през 1876 – починал 1933 година. 43 години,…

„Още от малък аз много обичах театъра. И макар че като ученик и студент имах някои успехи, не съм мислил да ставам актьор. Веднъж бяхме играли „Ревизор“ от Гогол в любителско представление. Аз изпълнявах ролята на градоначалника.…