125 години професионално изобразително изкуство
„На 14 октомври 1896 година в една ниска и невзрачна къщичка, скрита някъде по средата на столичната улица „6-и септември“, е провъзгласено откриването на Държавното рисувално училище, наречено по-късно Българска художествена академия. Тази къщичка прилича на всички онези постройки из второстепенните улици на растящия град, които трудно се запомнят по нещо. Вътре не свири оркестър и не се произнасят речи. Из тесните стаички надничат боязливо около 40 младежи, които носят върху външността си неизлечимия печат на провинциалната бедност, ръцете им държат със страхопочитание и неуверено листовете и молива. Обстановката е повече от скромна, а церемонията кратка. В стаичките се появяват трима мъже с бради, може би най-фрапиращият външен белег, който ги свързва с изкуството, и единият от тях съобщава без особен патос на развален българо-чешки език, че Рисувално училище е открито. Занятията започват.“*
Началото и тримата всеизвестни мъже с бради
Още през 60-те години на XIX век именитият наш художник Николай Павлович, възпитаник на Виенската и Мюнхенската академии за изобразително изкуство, издава програмния документ „Заведение по живопис как да се устрои в България“. С този акт е свързана и първата идея за организирано художествено творчество у нас преди Освобождението. Един век по-късно, в периода 50-те-90-те Академията носи името на Николай Павлович.
Съществен принос в решаването на въпроса за Държавно рисувално училище изиграва енциклопедичната личност на Константин Величков. В качеството си на министър на просвещението той защитава и аргументира нуждата от такава стъпка, като произнася следните слова в Народното събрание: „Никога няма да добием истински артисти само със стипендии в Европа, защото едно от условията, за да се развие изкуството, едно от условията на прогреса е съревноваването и додето това съревнование не се създаде на земята ни, няма да имаме изкуство, както няма да имаме и наука“. На 6 февруари 1896 година княз Фердинанд издава Указ № 4, по силата на който се утвърждава закона за новата образователна институция.
Тримата всеизвестни мъже с бради, които откриват Училището, са видните художници Иван Мърквичка – директор и преподавател по живопис, Антон Митов – по рисуване и история на изкуството, и Борис Шац – по моделиране. След първите педагози са и живописците Ярослав Вешин, Петко Клисуров и Иван Ангелов, скулпторите Жеко Спиридонов и Марин Василев, и преподавателят по анатомия д-р А. Сарафов. Чуйте откъс от мемориалната книга на Александър Божинов „Минали дни“ , в която художникът припомня настроенията около откриването на Рисувалното училище, чете актьорът Венелин Пехливанов, запис Златен фонд, 1983 година:
Патриарси по изящни и приложни изкуства
По повод 125 години от основаването на Академията припомняме някои от големите имена, свързани с историческото развитие на българското изобразително изкуство. Трудно е да се изброят всички, които допринасят за изграждането на авторитета на учебното заведение. Но сред първите, които получават художествено образование у нас, а някой от тях се числят и към второто поколение преподаватели, може да отличим:
Цено Тодоров, Владимир Димитров – Майстора, Борис Митов,
Александър Божинов, Ангел Спасов, Николай Райнов, Иван Лазаров, Чудомир,
Димитър Гюдженов, Райко Алексиев, Иван Милев, Асен Попов, Дечко Узунов
Oще в самото начало на своето съществуване Рисувалното училище, макар и помещаващо се в различни частни домове, се превръща в ядро на художествения живот у нас. Има силно влияние в популяризирането на световното изобразително изкуство и в създаване на национално. Започват да оформят нови естетически критерии, подчинени на академичните принципи и отговарящи на западно-европейските прогресивни художествени направления.
Иван Фунев, Александър Жендов, Илия Бешков, Асен Василиев,
Златю Бояджиев, Иван Ненов, Васил Стоилов, Стоян Венев,
Мара Цончева, Ненко Балкански, Стефан Кънчев
В следващите десетилетия нарастват дружествата на художниците из цялата страна. През 1911 година е открита първата Постоянна художествена галерия в столицата, уредена от художниците възпитаници на Академията Тръпко Василев и Петър Морозов. Така известната Тръпкова галерия открива врати в бившата сграда на Рисувалното училище – на улица „Аксаков“ №22. Създават се нови благоприятни условия, в които частната инициатива на отделния художник има вече много по-съществено значение. Живописци, скулптори, графици, стенописци, изкуствоведи, сценографи и други дават своя творчески принос в изграждане облика на българската културна действителност.
Теню Пиндарев, Петър Куцаров, Атанас Нейков – Найо, Цветан Цеков-Карандаш,
Борис Димовски, Доньо Донев, Максимилиян Киров, Стоимен Марков,
Светлин Русев, Димитър Казаков – Нерон, Йоан Левиев, Димитър Киров
С всяка изминала година от съществуването си Академията печели широко обществено признание. Редица творци, самите те възпитаници на школата, със същия заряд, който влагат в творбите си, се посвещават и на младото поколение. И така учениците израстват по-добри от учителите и все по-богато жанрово-тематично става нашето национално изкуство.
На сайта на Архивен фонд на БНР в категория Култура редовно представяме личности, чиято творческа съдба е неразривно свързана с историята на Художествената академия.
*Фрагмент от изказване на изкуствоведа проф. Атанас Божков по случай 90-годишнината на НХА, запис: Златен фонд на БНР, 1986 година.