Не са много на брой личностите като акад. Иван Лазаров в историята на българското изобразително изкуство. Професор в Художествената академия в продължение на повече от четвърт век и неколкократно избиран за неин ректор, член на Българската академия на науките и основател на Института за изобразително изкуство при БАН, председател на Съюза на художниците, автор на редица статии за изкуството, изучава българската резба, изследва и описва в труд живота на мравките („Из живота на мравките“)… И преди всичко скулптор.

Иван Стефанов Лазаров е роден на 2 октомври 1889 г. в Карлово в семейството на опълченеца Стефан Лазаров. Завършва Държавното художествено училище (днес Художествената академия) през 1912 г. и специализира в Мюнхенската и Дрезденската художествена академия като стипендиант на Министерството на народното просвещение през 1918 – 1919 г.
От 1924 г. до смъртта си на 4 ноември 1952 г. е професор по скулптура в Художествената академия. През 1928 г. пръв получава наградата за изкуство на БАН, а през 1941 г. е избран за редовен член на академията. Негови възпитаници са Васка Емануилова, Дона Бояджиева, Любен Димитров, Васил Зидаров, Петър Златарев, Димо Лучанов, Иван Мандов, Иван Радославов и още много други. Галерии във Великобритания, Германия, Австрия съхраняват част от авторовите творби.
Сред най-известните му произведения са: „Те победиха“ (1913), „Пак на война“ (1915), статуята на гроба на Пейо Яворов (1929), паметникът на гроба на Димчо Дебелянов (1934), „Плачещи жени“ (1922), „Всенощно бдение“ (1929, из цикъла „Света гора“). Разностранните му интереси – техника, фотография, кино (снима един от първите любителски филми в България) го нареждат сред най-оригиналните български мислители.

Лазаров казва, че се е родил като скулптор през Балканската война: „Една народна война, която увлече и ентусиазира всички. Току-що бях завършил обучението си в академията и с познанията, които бях получил там, се опитах да отразя атмосферата, която