Цветан Цеков – Карандаш – от карикатурата до Леонардо в името на хармонията

За карикатуриста Илия Бешков казва, „че е като ловджийско куче. Попаднал на следата на смешното, грозното, печалното, той изразходва всичките си сили, дори живота си, за да го улови.” „Карикатурата е изцяло в защита на красотата”, продължава Цветан Цеков – Карандаш.

Цветан Иванов Цеков (24 ноември 1924 – 2 февруари 2010) е роден в село Махалата, Плевенско. Завършва живопис с отличие в Художествената академия през 1947 година при проф. Дечко Узунов. През 1941-ва, една година преди постъпването си в Академията, учи рисуване с перо при Илия Бешков, който го въвежда и в своите философски сферични композиции.

Художникът говори за приема си за студент, споделя впечатленията си от шедьовъра „Тайната вечеря” на Леонардо да Винчи, запис 2005 година, Златен фонд на БНР:

Още от първата година на следването си (1942), Цветан Цеков – Карандаш започва изучаване на сферичната перспектива на Ренесанса. Името Карандаш („молив” от руски) му дава главният редактор на вестник „Нашенец”, журналистът Стоян Нейков.

Като студент в началото на 1946 година става един от основателите на вестник „Стършел”, където работи и печата карикатурите си повече от 40 години. С критични публикации в защита  на българската буква успява да изправи абсурдното наклонено писане в буквара. Карандаш има самостоятелни изложби в София и други градове и е първи носител на наградата на Съюза на българските художници за рисунка и карикатура „Илия Бешков” (1971). Двукратен носител е на орден „Кирил и Методий”, II степен.

Той е широкоизвестен карикатурист и зад граница. Карандаш участва в международни изложби на карикатурата в Братислава, Будапеща, Берлин, Пекин, Монреал, Хавана, Токио и други. Всепризнат майстор, той е канен непрекъснато за участие в изложби и като член на международни авторитетни журита.

„Творчеството му удивлява с това, че с черното и бялото на листа могат да се правят толкова много, толкова различни, толкова силни внушения. През годините Карандаш непрекъснато усъвършенства своя творчески метод и графичен иснструментариум. С черно-бялото той извежда ясно и просто всичките си поставени творчески задачи. Върколаците, вредителите, пакостниците, дармоедите, лентяите и бракоделите сякаш сами му се навират, сами кацат на мушката му. Простотата и синтезът в рисунката правят карикатурите му извънредно достъпни и понятни за всекиго”, пише Теню Пиндарев.

Няма събитие външнополитическо или от вътрешно естество, в което Карандаш да не се прицелва сполучливо. Вестникарската практика го оформя като силен публицист сатирик. Неговите външнополитически карикатури поразяват със своята сила и експресивност и играят ролята на остри разобличителни политически памфлети. Запомнящи се със своето философско обобщение и голяма изразителност са външнополитическите карикатури „За къде бързате джентълмени?”, „Между четири очи”, „Правда и кривда”, „Черният рог”, „Последните сандвичи”. Заблуда е, че Карандаш прави всичко на прима виста. „Той дълго разработва мотивите си. Настройва внимателно елементите в рисунката. Почти не минава без бялата темпера, без туша по температа и пак отново и отново темпера и туш. В този творчески процес, в старателната разработка на всички елементи на рисунката, в проверка на всяко петно и чертичка по листа той се домогва до големия синтез и изразителност, така присъщи за творческия му почерк”, допълва Пиндарев.

Друга характеристика е дълбоко народностната атмосфера, която излъчват творбите му. Но като чист българин с духовни учители като Стоян Венев, Илия Бешков, Борис Ангелушев Карандаш не може да бъде различен. Весела и злободневна в „народен план” е вътрешнополитическата му карикатура, битът – от ситно пристъпващи ученически неволи на първолаци и гимназисти до лениво влачещи се безделници и мамини синчета. Проблемите на морала и етиката на младото поколение са отразени в пълните с остър виц карикатури: „Базедова болест”, „Секс бомба”, „Чистотата е здраве”, „Без думи”, „Море”, „Плетиво”...

Характерна особеност за текста под карикатурите е използването на поговорки, популярни стихове, заглавия на книги, мисли на известни писатели. Творецът търси синтез между образите и думите, стремейки се да изтъкне въздействието на рисунката. Но идеалният вариант за него е карикатура без текст, когато графичното разрешение е изяснило темата докрай.

Освен в областта на карикатурата Карандаш работи плакати и илюстрации. Илюстрациите на детски книжки от Асен Босев и Михаил Лъкатник са негово дело. Забележително място в творбите му заема образът на революционера Христо Ботев, противопоставен на осмивани от художника съвременни образи и явления.

Цветан Цеков – Карандаш изследва геометричните принципи, използвани от Леонардо да Винчи в неговата живопис. В дългогодишното си проучване Карандаш се опитва да направи частичен прочит на една непозната картинна геометрия, разгледана само в пет от Леонардовите шедьоври: „Благовещението”, „Мадоната при скалите”, „Дамата с хермелина”, „Тайната вечеря”, „Джокондата”. Той открива множество особени знаци, оставени от ръката на Леонардо в живописния слой на повечето от неговите картини. Цветан Цеков – Карандаш смята, че при различните реставрации на „Тайната вечеря” много от знаците са заличени като ненужни или „дефекти” в живописния слой на фреската. „Върху фреската са направени достатъчно експерименти, които са нанесли повече вреди, отколкото всички физикохимични процеси за пет века”, казва художникът.

Задълбочавайки се в темата, той не остава само при собствените си открития, а търси зад тяхната симетрия и по-висш духовен и космически смисъл. Така, позовавайки се и на Николай Райнов, открил някога, че „Тайната вечеря” на Леонардо не е само вечеря на 13 души, а на 13 събирателни образи на човечеството – Карандаш извежда Златното „рондо” на спиралите. Това са двете златни спирали, излизащи от челото на Христос и стигащи едната до челото на Юда, а другата – до сърцето на апостол Филип. В същата творба Карандаш открива и Платоновите пространствени принципи, интуитивно доловени и от Салвадор Дали в неговата „Тайна вечеря”.

И ако все пак тези изследвания на популярния карикатурист са познати, макар и в много тесен кръг, геометричната кодировка на стенописите на Боянската църква е абсолютно изненадваща. Без да я налага, Цветан Цеков – Карандаш загатва идеята, че два века преди Леонардо гениалният Боянски майстор е боравил със същите геометрични принципи, използвал е същите пропорции, които срещаме в „Мона Лиза” и „Тайната вечеря”. С други думи – пергелът на Боянския майстор е преминал в ръцете на Леонардо да Винчи. Тази представа за средновековния български гений и неговото присъствие в европейското културно пространство е основателен повод за гордост.

Карандаш за философията на хармонията, основаваща се на принципа на златното сечение, числото Пи и други числа, която открива в тази връзка, запис 1993 година, Златен фонд на БНР:

„От години правя една доста смешна геометрия, която хората наричат математика. Аз я наричам рисуване, защото в нея освен хармонични пропорции, друго няма. Тя беше публикувана в различни издания на български и чужди езици. Получих отзив от доцента в Сибирската академия на науките Рюрик Полилейко, който е автор на много книги в областта на хармоничните пропорции и дизайна. Той счита, че извеждането на Второ златно сечение е новост в науката за пропорциите. Аз не съм теоритик. Заниманията ми с геометричното извеждане на красотата в картината и природата са само опит да обясня с опростени съпоставки на пропорции защо може да се каже, че това нещо е хубаво, а онова не е. Става дума за обективната красота, утвърдена още от древността”, казва художникът.

Освен живописни и геометрични реконструкции на картините на Леонардо, Цветан Цеков – Карандаш показва и творби, вдъхновени от изкуството на древен Египет. В картината „Лотоси”, композирана в правилата на Леонардовата геометрия, художникът представя идеята си за среща на две Нефертити. Короната на древната царица и косата на двойничката ѝ от наше време, са украсени с еднаква лента във формата на древен египетски знак. Сред творбите му са и портрети на светиците Варвара, Неделя и ктиторката Десислава. „Те пък са рисувани в проторенесансовата геометрия на Боянския майстор”, споделя Карандаш.

„За карикатуристите няма училище – пише изкуствоведът скулптор Димитър Остоич – но тях ги ражда самият живот, ражда ги борбата на обществените сили, за да ги превърне във войници, които са призвани винаги да държат барута сух срещу недъзите на обществото.”