Иван Милев е художник и сценограф, един от основните представители на българския сецесион. Роден е на 18 февруари 1897 г. в Казанлък. Оценяван е като самороден и удивителен талант, изгрял ослепително, но творил трагично кратко. Той е най-ярката творческа фигура на 20-те години на XX век, що се отнася до задълбоченото познаване и вникване в българската народна съдба. Иван Милев е един от големите майстори на темперната и акварелна техника в нашето изобразително изкуство. Извънредно самобитният му декоративен стил е повлиян от модерния по това време в Европа сецесион, но е свързан по-скоро с народните традиции и иконописта. Умира на 25 януари 1927 г., ненавършил 30 години. Негови творби се съхраняват в Националната художествена галерия в столицата, Софийската градска художествена галерия, Художествената галерия в Казанлък, както и в галериите на Шумен и други градове.

Запазеният документален материал за живота и творчеството на Иван Милев е оскъден. Но дори и от него може да се съди, че е бил дарен не само с очи и ръка на художник, но е бил изкушен и от изящната словесност. Съществуват предположения, че в най-ранната си младост той се е колебаел на коя от музите да се посвети. „Неговото литературно наследство – дневникът му „По пътя на страданието“, стиховете и прозата му, безценни като документ за духовния живот на художника – е било по същество недостъпно за изследователите и затова останало без интерпретация“ – пише д-р Ружа Маринска в студия, посветена на 100-годишнината от рождението на Иван Милев. А може би, запленени от картините му, изследователите са подминали и оставили на заден план останалите посоки на неговото творчество? Прозата, която пише през лятото на 1917 г., когато е на фронта като военен художник, е най-доброто, излязло под неговото перо. А писмата му до приятели и близки имат стойността на есета. „Милев се увличаше и от поезията. Пишеше прочувствени стихове. Веднъж ми довери тетрадката си с лирично творчество. Някои ми харесаха – особено едно стихотворение „Адажио“. Увличаше се и от театъра. С негово съдействие уреждахме художествени вечери в подземието или в канцеларията на щаба“ – свидетелства Ангел Георгиев, служил заедно с него на фронта. „Иван Милев беше в своите произведения повече поет, отколкото художник“ – твърди Андрей Протич, литературен критик и изкуствовед. Той не само пише, но често свързва картините си с нечие развълнувало го поетично творчество – например със стихове на Теодор Траянов или с текстове от народни песни.

Ликът на Иван Милев е изобразен на банкнотата от 5 лева (емисия 1999 г., 2009 г.).