Светлин РусевБГНЕС

Днес акад. Светлин Русев, който ни напусна внезапно на 26 май, щеше да навърши 85 години. Живописец с монументален размах и удивителна работоспособност, изключителен познавач и ценител на изкуството, страстен колекционер, видна обществена фигура с изострена социална чувствителност, мислител и неуморен будител, човек, който умее да отстоява идеи и каузи, да цени уникалността на другите и същевременно да отстоява собствените си убеждения, учител на младите творци, обичан и критикуван. Светлин Русев е едно от най-интересните и значителни явления в духовния живот на обществото ни през XX и XXI в. – и като творец, и като личност. Един от най-големите български художници, познати и уважавани не само у нас, но и по света.

Възпитаник на Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“ (днес Национална художествена академия) в София, който завършва през 1959 година, още с първите си творби той се утвърждава като художник на многофигуралната композиция. Ученик е на забележителния майстор на съвременната българска живопис проф. Дечко Узунов, но върху изграждането му като творец голямо влияние имат и други изтъкнати личности и хора на духа, с които съдбата го среща по пътя му към голямото изкуство.

      „Общуването с голямото поколение на 30-те години е дар на съдбата“, казва художникът за своите учители в интервю от 2000 г.

На каквото и поприще да работи и каквито и длъжности и постове да заема – преподавател в Националната художествена академия (от 1975 година), председател на Съюза на българските художници (1973 – 1985), заместник-председател на Комитета за култура (1982 – 1984), директор на Националната художествена галерия (1985 – 1989), един от учредителите на Обществения комитет за екологична защита на Русе (1988), един от основателите и член на Гражданския комитет за защита на АЕЦ „Козлодуй“ (2000), академик на БАН (от 2003 г.), депутат в пет Народни събрания, член на ЦК на БКП (1976 – 1988; ноември 1989 – февруари 1990) и др., – Светлин Русев е винаги в крак с времето и с активна и ангажирана позиция. И същевременно е навсякъде, където има изкуство. Художникът създава стотици живописни платна, сред които многофигурални композиции с трудова, социална и историческа тематика, пейзажи и портрети, монументална живопис, хиляди рисунки. Сред внушителните му произведения са стенописи в художествената украса на Централната гара в София (1975), в Националния дворец на културата (1981), стенописите и олтарните икони на храма „Света Петка Българска“ (1994) в местността Рупите, построен по волята на пророчицата Ванга. За изографисването му Светлин Русев споделя, че за него е по-важно той да носи внушения от духовен характер, отколкото да бъде спазена буквата на канона. Част от наследството на твореца са и концепцията и подредбата на експозицията на нестандартния музей Национална галерия „Квадрат 500“ в столицата, открита през 2015 година, и Ателие-колекцията Светлин Русев, създадено през 2005 година. Новатор в изкуството и есеист в живописта, в творчеството си акад. Русев разкрива  духовното, невидимото, интимното в човешката личност. Вниманието му е насочено към преживяванията на човека в екстремни ситуации на исторически превратности или в тежки житейски изпитания. В интервю от 1983 година известният художник-график Тодор Панайотов изтъква: „Той е художник на голямата тема, автор, който реално и чрез изкуството си постави задачите за ново по тип национално изкуство – остро социално, мащабно и едновременно личностно.“ Всяка изложба на акад. Русев е своеобразна равносметка, а посланията му никога не са случайни. За себе си казва, че е „ампутиран от творческа завист“, защото е убеден, че всеки художник си има свое място, което никой не може да му отнеме и ако трябва с нещо да се бори, то е със собствените си недостатъци, изкушения и пристрастия. Рисуването e „занаят, свързан с преодоляване на професионални, смислови и духовни проблеми“. Максимата, че няма незаменими хора, нарича „максима на посредствеността“, защото човек е незаменим, особено творецът. Вярва, че духовният живот има своето развитие и че нещата остават след нас във времето и пространството.

      „Изкуството е спасение чрез разтваряне в проблемите на времето“ – размисли и откровения на Светлин Русев в интервю от 1990 г.

Носител на множество национални и международни награди и отличия, удостоен и с държавното звание „народен художник“, член на чуждестранни академии, Светлин Русев е запомнен с редица самостоятелни изложби в София, Москва, Ленинград, Мексико, Будапеща, Варшава, Букурещ, Берлин и Виена. Негови творби са притежание на много музеи, галерии и частни колекции в България и чужбина.

Голямата страст на акад. Русев е колекционирането на произведения на изкуството, което определя като „тиха лудост“. В сбирката му, която е с национална значимост и в която е събрано най-доброто от класиката на българската живопис и творби на чуждестранни автори, присъстват платна на Владимир Димитров – Майстора, Васил Стоилов, Андрей Николов, Златю Бояджиев, Илия Петров, Бенчо Обрешков, Елиезер Алшех, Никола Маринов, Димитър Казаков, Екатерина Савова-Ненова, Владимир Рилски, Найден Петков, Александър Поплилов, Магда Абазова и др. През 1984 година художникът дарява на гр. Плевен личната си колекция от класическо и съвременно изкуство, съдържаща западноевропейска графика от XVIII-XX в., българска възрожденска щампа и съвременна графика, живопис и скулптура, рисунки. Той откупува и връща в страната ни ценни произведения на български творци, за да не бъдат изгубени. Мечтата на големия художник бе да издаде историята на своите колекционирани картини.

      Светлин Русев за колекционерската си страст и творбите, дарени на Плевен – запис 2000 г.