Повече от век, откакто съществува, Нобеловата награда и днес остава най-голямото световно признание за приноса в развитието на човечеството. В архивите на Националното радио се съхраняват звукови документи за някои от лауреатите, които Ви представяме в поредицата „Гласът на нобелистите“:

Ромен Ролан – Нобелова награда за литература (1915)

Кнут Хамсун – Нобелова награда за литература (1920)

Ирен и Фредерик Жолио-Кюри – Нобелова награда за химия (1935)

Александър Прохоров – Нобелова награда за физика (1964)

Пабло Неруда – Нобелова награда за литература (1971)

Александър Солженицин – Нобелова награда за литература (1970)

Борис Пастернак – Нобелова награда за литература (1958)

Михаил Шолохов – Нобелова награда за литература (1965)

Жан-Пол Сартр – Нобелова награда за литература (1964)

Аз, долуподписаният Алфред Бернхард Нобел, като обмислих и реших, с настоящето обявявам моето завещание за имуществото, придобито от мен до смъртта ми. Цялото останало след мен реализуемо имущество да се разпредели по следния начин: моите изпълнители на завещанието да превърнат имуществото ми в ценни книжа, създавайки фонд, процент от който ще се дава като премия на тези, които през изминалата година са допринесли най-голяма полза на човечеството. Посоченият фонд да се раздели на пет равни части, предназначени за: първата част – за този който е направил най-важно откритие или изобретение в областта на физиката; втората – за този, извършил важно откритие или усъвършенстване в областта на химията, третата – за този, който е постигнал забележителни успехи в областта на физиологията или медицината, четвъртата – за този, който е създал най-значително литературно произведение, отразяващо човешките идеали, петата – за този, който има най-голям принос за сплотяване на народите, унищожаване на робството, намаляване числеността на съществуващите армии и съдействие за мирни договорености. (…) Накрая, последното мое задължително изискване се състои в това, след смъртта ми компетентен лекар еднозначно да установи факта на смъртта и едва след това тялото ми да се предаде за изгаряне.

Това е последната воля на шведския предприемач, химик, инженер и изобретател Алфред Нобел, която оставя в своето завещание, съставено на 27 ноември 1895 г. в Париж. През 1968 г. Сверигес Риксбанк (централната банка на Швеция) учредява наградата за икономически науки в памет на Алфред Нобел.

Между 1901 и 2019 г. са присъдени 597 Нобелови награди, а броят на лауреатите е 950. В устава на Нобеловата фондация е записано, че наградата може да бъде връчена съвместно най-много на три лица. До този момент най-възрастният нобелист е американецът Джон Гудинаф, който на 97 години получава Нобелова награда за химия през 2019 г. „за разработването на литиевойонните батерии“. Най-младият лауреат е пакистанката Малала Юсафзаи, която е отличена Нобелова награда за мир през 2014 г., когато е 17-годишна, „за борба срещу потискането на деца и младежи и за правото на децата за образование“. От 1901-ва до днес 53 жени са отличени с Нобелови награди,  като Мария Кюри е единствената наградена два пъти – за физика (1903) и за химия (1911). Тя е и първата жена нобелист.

По тази публикация работи Анна Капитанова