Жан-Пол Сартр и Симон дьо Бовоар
Жан-Пол Сартр и Симон дьо Бовоар

„Великолепното право да не бъдеш верен никому“ – разкрива нравствения генезис на родения преди 115 години философ, публицист и драматург Жан-Пол Сартр. Творецът, създал с думите си вселена, която вълнува умовете на поколения мислещи хора поели по пътя на своето личностно развитие. Живял в епохата на апокалиптичната човешка действителност на двете Световни войни и развил философията на екзистенциализма до степен на изкуство, Сартр създава и редица романи и пиеси, които са ясно обусловени от философските му търсения. Верен негов спътник и критик в творчеството и живота му е френската писателка, философ и феминист Симон дьо Бовоар.

„Театърът, под една митична форма, представя на публиката собствените ѝ грижи, противоречия, нужди и желания. Смятам, че театърът трябва да се обръща директно към своята публика. Трябва да взаимодейства с нея по напълно различен начин от този, по който романът го прави. Трябва да поставя проблеми, а не да ги разрешава“, представя своите виждания за театъра Сартр в „Авангардът 1950 – 1960“, предаване на Радио Франс Интернасионал (RFI) от поредицата „Театърът във Франция през XX век“.

„Бог е отсъствие. Бог е самотата на човека.“

Универсалната човешка самота прогласена от Жан-Пол Сартр всъщност ни води към нравствените пътешествия през мъглата на десетилетията, с философския си песимизъм и яркото противопоставяне на войните и насилието в борбата за създаване на по-добър свят. Противопоставяне, което води до отказа му да приеме Нобеловата награда за литература за 1964, която Нобеловият комитет му присъжда за цялостно творчество. В своите произведения Сартр, към когото католическият философ Габриел Марсел за първи път прилага термина „екзистенциализъм“, представя на съвременниците си духовната проблематика на епохите разкрита чрез сетивността на времето, в което те съществуват.

В интервю за Българското национално радио от 1996 година писателят и художник Иван Янчев говори за онова смущаващо противоречие, което представлява респектиращият гений на Сартр и паралелно съществуващото в него голямо дете. Като негов преподавател по естетика в Сорбоната френският философ поставя на изпитание не само нравствения смисъл на съществуването, но и искреността на своите студенти.

В Златния фонд на Българското национално радио е запазена и драмата на Сарт „Затворниците от Алтона“, режисирана за радиотеатъра от Петко Джамбазов през есента на 1984 година.

„Екзистенциализмът е хуманизъм“ поставя фундаменталното съждение на френския философ „съществуването предхожда същността“ в основата на възприемането на човека като субект – мислеща, чувстваща и действена личност. Личност, която е изправена пред правото и отговорността си да избира. И с всеки свой избор да предопределя същността си – свободен да бъде това, което е избрал.

По тази публикация работи Милен Димитров

Гласът на нобелистите в Златния фонд на БНР