Морис Метерлинкrtbf.be

На 29 август 1862 година в белгийския град Гент се ражда Морис Полидор Мари Бернар Метерлинк в заможно фламандско семейство на нотариус. През 1874-та момчето е изпратено в йезуитския колеж Сен Барб, където произведенията на френските романтици са презирани и са разрешени само пиеси на религиозни теми. Преживяванията му в това училище повлияват на неприязънта му към католическата църква и организираната религия. Там се сприятелява с Чарлз ван Лерберге, чиито стихотворения и пиеси от началото на символизма оказват силно въздействие върху Морис.
Метерлинк пише стихове и кратки романи, докато все още учи, но баща му иска той да се занимава с право и синът завършва риторика и  право в университета в Гент през 1885 година. Известно време работи като адвокат в родния си град.
Морис Метерлинк издава  две стихосбирки – „Парници” (1889) и „Дванайсет песни” (1896), донесли му по-късно световна слава. Те са абсолютно точно отражение на символистичните възгледи на своя автор. Естетическото му произведение „Съкровището на смирените” (1896) e потвърждение за това, явявайки се разгърнат манифест на символизма, описвайки силата на мълчанието и съзерцанието. Книгата има огромен международен успех и в същата година претърпява седем нови издания.
Първата си пиеса „Принцеса Мален” Метерлинк създава през 1889-а. За нея в парижкия вестник „Фигаро” се появява възторжена статия от Октав Мирбо: „Това е най-гениалната творба на нашето време, а също така и най-странната и най-наивната. Тя е сравнима – осмелявам се да кажа това – по своята красота с най-хубавото от Шекспир”. Този отзвук донася мигновена и трайна слава на неизвестния белгиец. Следва ново издание на „Принцеса Мален”. През 1890-а излизат и пиесите „Слепите” и „Натрапницата”, а в Англия се появява статия за Морис Метерлинк със заглавие „Новият Шекспир”.

От 1898 година Морис Метерлинк живее във Франция, където създава по-голямата част от огромното си даматургическо творчество. Там започва есеистичната си философска книга „Мъдрост и съдба”, която се появява през 1926 година в Париж, Лондон и Ню Йорк и според критиката „предлага на света и на душата една оптимистична и привлекателна визия”. Философското и естетическо развитие на драматурга Метерлинк прозират дори от героите в пиесите му. А те са многобойни. Най-известните са: „Пелеас и Мелизанда”  (1894), по която през 1902-ра е написана опера от Клод Дебюси, „Монна Ванна” (1902), „Чудото на Св. Антоний (1903)…

Чуйте откъс от пиесата „Чудото на Св. Антоний”, изпълнява Димитър Панов и необявена актриса, запис от Златния фонд на БНР:

В спомените си критикът Кирил Кръстев споменава за декорите, които Сирак Скитник прави за постановката на пиесата на Метерлинк „Монна Ванна” в Народния театър, запис 1988 година, Златен фонд на БНР:

Всепризнатият в света шедьовър „Синята птица” Морис Метерлинк пише през 1908 година, като предоставя правото за драматургия на руския режисьор Константин Станиславски. Така на 30 септември същата година пиесата е поставена в Московския художествен театър „Антон Павлович Чехов”. Това е пиеса-приказка. Смешен и тъжен, лиричен и мъдър разказ за приключенията на брат и сестра, които търсят Синята птица, символ на щастието, на вярата в доброто у човека, против глада, и нищетата, и войната. И днес тази пиеса присъства в репертоарите на световните театри.

В по-късен етап от творчеството си Морис Метерлинк застъпва мотива за смъртта, преобладава интерес към мистиката и окултното. Дългогодишните наблюдения върху живота на пчелите го подтикват да търси обосновката на своя пантеистичен мистицизъм в природата. Сред писанията от този цикъл са „Животът на пчелите” и натурфилософски (естествена философия, залага на природните науки) произведения, описващи мравки, термити, птици и цветя („Разумът на цветята”, „Животът на термитите”).

През 1911 година Морис Метерлинк получава Нобелова награда за литература, но постепенно за няколко години популярността му е ограничена. През 1914-та Римокатолическата църква включва всички негови произведения в „Индекса на забранените книги”. Това не спира творческия му ход и от 1927 до 1942 година излизат съчиненията му в 12 тома.

По време на Втората световна война Морис Метерлинк е емигрант в Португалия и САЩ. Завръща се в Ница през 1947 година и на 6 май 1949-а умира от сърдечен удар.

Освен Нобеловата награда за литература, Метерлинк е носител на почетна докторска степен от университета в Глазгоу, белгийския Голям кръст на ордена на Леополд (1920) и португалския орден на Меча на Св. Яков (1939). През 1932 година белгийският крал Албер I удостоява твореца с титлата граф.

Драматургът Морис Метерлинк се смята за един от основателите на театъра на абсурда, произведенията му са оказали особено влияние върху пиесите на Самуел Бекет. Той е и от най-забележителните философи и мистици на Европа, поет и есеист.