„За неговите изключителни заслуги като епически писател“
Това гласи мотивираното решение, с което Хенрик Сенкевич (5 май 1846 – 15 ноември 1916) е отличен за романа си „Quo Vadis“ с Нобелова награда за литература през 1905 година.
Един от най-прочутите и превеждани автори на полската литература от втората половина на XIX век е роден е във Воля Окшейска, тогава в рамките на Руската империя, в благородническа фамилия. Поради икономически трудности семейството му продава селските си имоти и се мести във Варшава. Там Сенкевич завършва местната гимназия, а през 1866 година е приет в Главното училище на полската столица, днес Варшавския университет. Учи право и медицина, а по-късно история и литература, но така и не се дипломира.
Kореспондент на „Газета полска“ в Северна Америка
През 70-те години работи във варшавския печат и пише разкази и романи. Става редактор, а след това и собственик на двуседмичника „Нива“. Сприятелява се с артистичната бохема във Варшава, особено с кръга, свързан с актрисата Хелена Моджеевска. Жени се за Мария Сенкевич, която пет години по-късно се разболява от туберкулоза и умира. През 1876-78 е кореспондент на „Газета полска“ в Северна Америка. Пътува много из Европа и няколко пъти посещава Африка.
Наред с литературната си дейност Сенкевич се занимава и със социални и благотворителни кампании. Инициира издигането на паметник на великия полски поет Адам Мицкевич, съосновател е на Фондацията на Юзеф Мияновски за подкрепа на научните изследвания. През 1889 година основава стипендия на името на Мария Сенкевич за творци, болни от туберкулоза. Говори по редица обществени и политически въпроси, особено срещу пруската политика на германизация и в полза автономията на Кралство Полша.
Популярността на Сенкевич идва с издаването на неговите „Писма от пътуването до Америка“ (1878), които разказват за опита на твореца в един много по-различен като битуване континент. С поглед към детайла и чувство на хумор писателят описва живота на кореното население, американците и в частност на полските емигранти, обрисува със слова дивата природа и ловните пътувания, на които самият той е любител.
Защитава реалистичната литература
Значими са изследванията му за бароковия поет Миколай Семп Шажински, натуралистичното литературно движение и историческия роман. Сенкевич защитава реалистичната литература с нейното изобразяване на социалния контекст, хуманистични послания и патриотизъм. Настроен е критично към натурализма, поддържайки идеята, че той представлява изкривен, едноизмерен образ на реалността.
В много разкази главни действащи герои са децата. В познатия у нас „Янко Музикантът“ талантливото селско момче се сблъсква с неоправдано зловещата си съдба в опит да се докосне до цигулката. В повестта „Стас и Нели“ пленените от арабите полско момче и английско момиче претърпяват редица премеждия в джунглата и пустинята, бягайки от своите похитители.
Майстор на краткия разказ в Полша
Богатият език и художествените послания на Сенкевич му отреждат място като майстор на краткия разказ в Полша, а многобройните преводи му осигуряват международно признание. Но това, което го издига до върховете на световната литература, са историческите романи.
Вдъхновен от Уолтър Скот и френските автори на този жанр, той започва да работи върху трилогията „С огън и меч“ (1884), „Потоп“ (1886) и „Пан Володиовски“ (1888). Писателят е високо оценен за своя дидактически и идеологически подход във всеобхватния си творчески опит да насърчи патриотизма и да подхрани полските традиции. Основният фокус са годините 1648-73 – времето, когато Полско-литовската общност е изправена пред ред заплахи, но успява да ги преодолее успешно.
Нобелова награда за историческия роман „Quo Vadis“
„Quo Vadis“ („Къде отиваш“) е историческият роман, който носи на Сенкевич Нобелова награда. Действието се развива в Древен Рим по времето на преследването на християните от Нерон. Творбата разказва за младия августианин Виниций, който се влюбва в благочестивата християнка Лигия и постепенно опознава религията ѝ. Тяхната любовна история, представена в по-широкия исторически контекст, получава международна известност поради своята универсалност, ценности и яркост на героите.
Романът е преведен на повече от четиридесет езика и неговият сюжет е използван в операта, ораторията, изобразителното изкуство и филмографията. Екранизиран е пет пъти, като всяка филмова адаптация е направена за различни аудитории. Най-известните филмови версии по романа са американската (1951), италианската (1985) и полската от 2001-ва на режисьора Йежи Кавалерович. Премиерата се състои в Залата на папската аудитория в присъствието на папа Йоан Павел II.
Тленните му останки са положени в катедралата „Свети Йоан Кръстител“ във Варшава
С избухването на Първата световна война Сенкевич емигрира в Швейцария. Членува в местния Комитет за помощ на жертвите от войната в Полша. Умира на 70-годишна възраст във Вьове, но осем години по-късно тленните му останки са пренесени във Варшава и положени в катедралата „Свети Йоан Кръстител“.
В Златния фонд на Българското национално радио художественият глас на нобелиста звучи в актьорски прочит на Михаил Петров. Чуйте страници от романа „Кръстоносци“ – смъртта на Дануша, запис 1984 година: