Александър Прохоров (11 юли 1916 – 8 януари 2002) е руски учен, който има съществен принос в развитието на съвременната физика и по-специално в основополагането на квантовата електроника. Роден е в Австралия, но след Октомврийска революция, през 1923 г. семейството му заминава за Съветския съюз. През 1934 г. Прохоров постъпва в отдел „Физика“ на Ленинградския държавен университет, където посещава лекции по квантова механика, теория на относителността и спектроскопия. Пет години по-късно става аспирант във Физическия институт „Лебедев“ към Руската академия на науките в Москва. Първоначално работи в лабораторията за изследване на трептенията и изучава проблемите на разпространението на радиовълните. Александър Прохоров е един от общо 7-те учени от Института, които са Нобелови лауреати. През 1964 г. е отличен с Нобелова награда за физика заедно с руския академик Николай Басов и американския физик Чарлз Таунс за „фундаменталната работа в областта на квантовата електроника, довела до изграждането на осцилатори и усилватели, базирани на принципа на мазер-лазера.“
През 1941 г. Прохоров е мобилизиран в редиците на Червената армия. Участва във Втората световна война и е ранен два пъти. След второто си нараняване през 1944 г. той е демобилизиран и се връща във Физическия институт. Започва да изследва нелинейни трептения и в резултат на тези проучвания защитава дисертация през 1946 г. Пет години по-късно пише и докторат върху кохерентното излъчване на електрони в ускорителя на синхротрона. Още в началото на 50-те години Прохоров започва да изследва в широк мащаб въпроса за радиоспектроскопията и след това и за квантовата електроника. Проучванията, проведени от него и академик Басов в областта на микровълновата спектроскопия водят до идеята за молекулен осцилатор. Двамата разработват теоретично принципа на действие на мазера, представен за първи път през 1952 г. на научна конференция на Руската академия на науките и публикуван две години по-късно. Независимо от тях през 1953 г. американските учени Чарлз Таунс, Джеймс Гордън и Херберт Зайгер построяват първия мазер в Колумбийския университет. По-късно Таунс описва принципа на „оптичния мазер“ или лазера, който физикът Теодор Майман демонстрира за първи път през 1960 г. Същевременно през 1958 г. Прохоров прави проучвания върху лазер за генериране на далечни инфрачервени вълни. Като резонатор е предложено да се използва нов тип кухина, която по-късно ще бъде наречена „кухина от отворен тип“. На практика това е интерферометърът на Фабри-Перо. Подобни кухини се използват широко в лазерите. Именно за изследванията в тази област тримата учени Прохоров, Басов и Таунс са удостоени с Нобелова награда.
Чуйте нобелиста Прохоров, чийто глас се съхранява в архивите на Българското национално радио: