Ромен Ролан, 1914 г.

„Като почит към възвишения идеализъм на неговата литература и симпатията и любовта към истината, с които той е описал различни видове човешки същества.“ С това мотивираното решение френският писател и пацифист Ромен Ролан (29 януари 1866 – 30 декември 1944) е отличен с Нобелова награда за литература през 1915 г. Той е роден в окръг Ниевр, Франция, в семейство на потомствени нотариуси. По настояване на майка му за по-добро образование се местят в Париж, когато Ролан е 14-годишен. Изучава литература, музика и философия. Продължава обучението си във Френското училище за изкуство и археология в Рим, където срещата му с немската писателка Малвида фон Майзенбуг – приятелка на Ницше и Вагнер – и с италианските шедьоври изиграват решаваща роля за развитото на Ролановата мисъл. В своята автобиографична книга „Мемоарите на един идеалист“ Майзенбуг пише за него: „В този млад французин открих същия идеализъм, същия възвишен стремеж, същото дълбоко разбиране на всяка голяма интелектуална проява, която вече бях открила в най-великите мъже от други националности“.

Във Франция се завръща през 1895 година и публикува две докторски дисертации: за произхода на съвременния лирически театър и историята на операта в Европа преди Люли и Скарлати, както и за упадъка на италианската живопис през XVI век. Работи като учител в Екол нормал – висше еталонно училище в Париж, а в годините 1903-1910 води забележителен курс по история на музиката в Сорбоната. Академичната му дейност е съпроводена с писането на музикална критика, с която придобива известност не само във Франция, но и в цяла Европа. Биографиите му за Бетовен (1903) и Хендел (1910) го разкриват като изключителен познавач на музиката, който винаги се стреми да достигне чрез нея до самите източници на живот. Също така създава и биографии за Жан-Франсоа Миле (1902), Микеланджело (1905-06) и Толстой (1911). В литературата Ролан дебютира с пиесата от пет акта „Сен Луи“. Под маската на историческите събития авторът задълбочено изследва човека в неговия опит да остане верен на идеалите си при сблъсъка със света. В драмите си описва основните главни епизоди на Френската революция и представя в драматичен цикъл Илиада на френската нация.

Най-известната творба на Ролан, която му носи и Нобеловата награда, е 10-томният роман „Жан-Кристоф“. Той е съставен от поредица независими разкази, писани в периода 1904-1912 г. Този внушителен труд разкрива как един артистичен темперамент, издигайки се стъпка по стъпка, се проявява като гений и как неговата интелигентност е достатъчно значима, за да концентрира в себе си цялостен образ на света. Тази книга не цели единствено описание на живота на главния герой и неговата среда. Той се стреми да опише и причините за трагедията на цяло поколение; тя разкрива вълнуваща картина на тайния труд, който продължава в скритите дълбини и от който народите, малко по малко, стигат до просветление; тя обхваща всички области на живота и изкуството; тя съдържа всичко съществено, до което е достигнал интелектуалният свят през последните десетилетия; постига нова музикална естетика; тя съдържа социологически, политически и етнологични, биологични, литературни и художествени дискусии и преценки.

По време на Първата световна война живее в Швейцария, където пише серия статии в местните вестници, като поддържа идеята, че бъдещето на човечеството стои по-високо от интересите на нациите. Войната за него е варварско насилие и той упорито се стреми към мир. Като хуманист Ролан „прегръща“ философията на двамата велики индийски мъже Рабиндранат Тагор и Махатма Ганди, за които пише книги. В Швейцария френският писател завършва 7-томния роман „Омагьосаната душа“ (1922-33), който кореспондира с „Жан-Кристоф“, но този път главният персонаж е жена – Анет, която е разочарована от материалните притежания и се бори за постигането на своята духовна свобода. През 1938 г. Ролан се завръща във Франция заедно с втората си съпруга. През последните години от живота си работи върху биографията на френския поет и негов приятел Шарл Пеги.

В Златния фонд на Националното радио художественият глас на нобелиста звучи в есе, посветено на сонатата на Бетовен – „За Апасионатата“ от Ромен Ролан, чете актьорът Борис Арабов, запис 1975 г.:

По тази публикация работи Анна Капитанова

Гласът на нобелистите в Златния фонд на БНР