„За неговите романи и разкази, в които фантастичното и реалистичното се съчетават в богато композиран свят на въображението, отразяващ живота и конфликтите на един континент.“
Това гласи мотивираното решение, с което колумбийският писател, журналист и общественик Габриел Гарсия Маркес е отличен с Нобелова награда за литература през 1982 година.
Чуйте и неговата реакция, когато разбира, че е избран за носител на наградата за цялостно творчество, запис Испанското национално радио:
Току-що се събуждам с новината, че съм удостоен с Нобелова награда. Това чувство е толкова странно. Още не съм сигурен, че съм се събудил. Още съм в леглото и не съм сигурен, че съм буден. Може би сънувам, че ми се обаждате. Все още дори не мога да се развълнувам. Просто отговарям на телефона. При всички случаи ще трябва да го осъзная, когато се събудя. (превод: Христина Тасева, Испанска редакция на Радио България)
Баба и дядо разказват
Габриел Гарсия Маркес (6 март 1927 – 17 април 2014) е роден е в тропическото градче Аракатака, сгушено между планините на Северна Колумбия и Карибско море. Отгледан е от родителите на майка си, които оказват силно влияние при формиране на светогледа му. Дядото, пенсиониран полковник либерал от гражданската война, водена в Колумбия в периода 1899-1902-ра, захранва детското съзнание с реални истории от фронта, а баба му разказва приказки, но не какви да е, а за духове, суеверия и свръхестествени сили. По-късно художественото направление, към което Маркес се насочва, е магическият реализъм, силно характерен за латиноамериканската литература през XX век.
Учи право в Университета в Богота, но изоставя следването си и започва да се занимава с журналистика. Стартира своята кариера като редактор на страниците на колумбийския всекидневник „Ел Еспектадор“. През 50-те и 60-те работи като чуждестранен кореспондент в Рим, Париж, Ню Йорк, Барселона и други краища на света, а след това се посвещава изцяло на творческото писане. Установява се в Мексико Сити заедно със семейството си – съпругата Мерседес Барча и двамата им синове, където живее до смъртта си.
В топ 10 на най-четените книги сред българите
„Сто години самота“ (1967) – творбата, която носи на Габриел Гарсия Маркес световна слава, излиза на българския пазар четири години след изначалната ѝ поява в превод на проф. Румен Стоянов. По неговите думи романът тогава се нарежда сред 10-те най-предпочитани книги у нас. Това е и едно от отличителните четива на латиноамериканската литература въобще.
Ремедиос красивата не знаеше, че непоправимата ѝ участ на самка смутителка е едно всекидневно нещастие. Винаги щом се появеше против заповедите на Урсула в трапезарията, причиняваше смут от полуда сред другоземците. Прекалено очевидно беше, че не носи нищо под грубата нощница, а никой не можеше да проумее, че нейният остриган и съвършен череп не е предизвикателство и че не е престъпно подстрекателство наглостта, с която разголваше бедра, за да се разхлажда, и удоволствието, с което си осмукваше пръстите, след като се е нахранила с ръце.
Кратък фрагмент от „Сто години самота“ за „смущаващия повей“ на Ремедиос красивата, който продължава да се долавя часове наред след нейното отдалечаване – актьорски прочит на Виолета Бахчеванова, запис Златен фонд на БНР, 1987 година:
Ако Бог ми дари парченце живот
Ще нарисувам една картина с цветовете на ван Гог, с поезията на Бенедети, с песните на Серат. Тя ще е като серенада, възпяваща Луната, с моите сълзи ще полея розите в градината, за да усетя болка от бодлите им и нежност от листенцата…, пише Маркес в едно от есетата си, съхранено в превод в Златния фонд на БНР. Записът от 2001 година е в прочит на актьора Венцислав Кисьов:
Сред заглавията на колумбийския писател, които излизат в огромен тираж, е „Хроника на една предизвестена смърт“ (1981), за която неведнъж заявява, че е най-добрата му книга. А също и „Любов по време на холера“ (1985) – роман, създаден по спомени на неговите баба и дядо. Двете творби са своеобразен пример за типичното за автора преплитане на художественото с документалното. Читателят на Габриел Гарсия Маркес никога не губи връзка с реалността и същевременно никога не е в нея.