„За неговата поезия, която на фона на гръцката традиция изобразява с чувствена сила
и интелектуална яснота борбата на съвременния човек за свобода и творчество.“
Това гласи мотивираното решение, с което гръцкият поет Одисеас Елитис (2 ноември 1911 – 18 март 1996) е отличен с Нобелова награда за литература през 1979 година.
Елитис е вторият гръцки Нобелов лауреат в тази област и изобщо от Гърция. 16 години по-рано неговият сънародник поетът Георгиос Сеферис е удостоен със същото световно литературно признание.
По бащина линия е потомък на заможния предприемачески род Алепуделис от Лесбос, който се занимава с търговия на зехтин. Родителите решават да заминат за Крит, където баща му се захваща с процъфтяващо производство на сапун. Одисеас Алепуделис се ражда в островния град Ираклион, който е родно място и на друг световноизвестен творец – писателя Никос Казандзакис.
Как възниква псевдонимът Ελύτης самият Елитис споделя в интервю за обществената Гръцка радио и телевизия (ERT), малко след като е удостоен с Нобелова награда:
„През 1935 година, когато за първи път се появих в атинското списание „Неа Грамата“ („Нова литература“) под напора на издателите Кацимбалис и Сеферис, имах много възражения това да не се случва. Въпреки това те решиха да отпечатат моите поетични редове и аз трябваше бързо да взема решение под чие име ще бъдат издадени. Исках да бъдат подписани с псевдоним, а не с истинското ми име. И тъй като думите, започващи с „Ел-“ извикваха у мен някаква магия, може би заради Гърция (Ελλάδα), надежда (Ελπίδα) или момичето, в което бях влюбен тогава Елени (Ελένη), реших да започна с тази сричка. След това дойде звукът „ипсилон“ (ύ), най-гръцката буква според мен. И някак си, без да ми се налага да измислям края, естествено се появи древногръцкото окончание „-тис“ (-της). И ето как се роди Елитис.“
Когато Одисеас е на 6 години семейството му се установява в гръцката столица, където бъдещият поет завършва гимназия. През 1930 година е приет в Юридическия факултет на Атинския университет. След първоначалното си навлизане в литературния свят той публикува спорадично поезия и есета. През 1937 година е призован във Военното училище на остров Корфу и участва като пехотинец в последвалата през 1940-а Гръко-италианската война. След година, прекарана на първа линия на бойното поле, Елитис пише поемата „Песен героична и траурна за загиналия лейтенант в Албания“.
В периода 1945-1946 е програмен директор на обществената Гръцка радио и телевизия. След Втората световна война в Гърция бушува гражданска война, а в годините 1967-74 страната се намира под военна диктатура. Това е време, което Елитис прекарва основно във Франция, където учи филологически науки и литература в Сорбоната. Междувременно се запознава с творчеството на Андре Бретон, Пол Елюар, Тристан Цара, Пабло Пикасо и други сюрреалисти.
Поезията му открехва врати към тайната на светлината и метафизиката на слънцето; извиква образи от Древна Гърция и Византия, като проектира един съвременен елинизъм, възбуждайки цялата сетивност на човешкото същество. При изнасяне на своята реч, вече отличен с Нобелова награда, Елитис изтъква голямата тежест на традицията, защото, казва той: „Да не забравяме, че в продължение на двадесет и пек века не е съществувал нито един, повтарям нито един гръцки автор, който да не е писал поезия. (…) Проблемът за нас, които дойдохме след това, бе да поемем на плещите си висшите поуки, оставени ни в наследство, и всеки по свой начин да ги приспособи към съвременната чувствителност“. Елитис прави точно това – претворява наследството в типично за своето време светоусещане.
Поемата му „Достойно ест“ (1959) е определяна като идентификационен белег на гръцката националност. Композирана от Микис Теодоракис (автор на музиката и към филма „Зорба гръкът“), творбата е възприемана като всенароден химн на несправедливостта, съпротивата и чистата красота.
Поет, есеист, преводач, Одисеас Елитис е смятан за един от основните представители на романтичния модернизъм не само в Гърция, но и в света. Той е сред най-превежданите гръцки автори и творчеството му е световнопризнато. Създава стихосбирките „Ориентации“, „Слънцето първо, вариации върху един слънчев лъч“, „Монограм“, „Мария Нефели“ и много други. Вдъхновен от „светостта на възприемащите сетива“ той приветства в ранните си творби мистерията на гръцката светлина, морето и въздуха. Сред по-късните теми в поезията му са скръбта, страданието и търсенето на рая.
В архивите на Националното радио художествения глас на Елитис звучи с „Дар – сребърно стихотворение“, част от стихосбирката „Дървото на светлината и четиринадесетата красота“ (1971), написана във Франция, където поетът се намира по време на военната хунта в Гърция. Поетично четене на актьора Христо Чешмеджиев, запис 2000 година:
Гласът на нобелистите в Златния фонд на БНР