Теню Пиндарев

Дружелюбен, незлоблив, опрощаващ, стоплен от разбиране към невинните пороци на човека и безпощадно язвителен към тежките грехове – такъв е хуморът на Теню Пиндарев, характеризиращ забележителното му творчество.

„Родил съм се на пролетния 7 април 1921 година в Казанлък и по стар стил е бил празникът  Благовещение. Непредвидими са нещата от живота – след като завърших гимназията в Казанлък, трябваше да работя заедно с баща си в завод „Арсенал”. Но аз съм бил роден да завърша Художествената академия в София при проф. Илия Петров и започнах да работя във вестник „Стършел”, та цели 32 години.
Карикатурата на пръв поглед е лек и весел занаят, но трябва да се внимава, за да не би вместо да се изпишат вежди, да се извадят очи.
Мен вирусът „карикатура” ме терзае, мъчи и… весели цял живот”, споделя художникът.

Теню Пиндарев разказва за духовния климат на родния град, породил копнежа му да се занимава с изкуство, запис „Златен фонд” на БНР, 2006 година:

Казанлък е градът на големите ни художници Дечко Узунов, Иван Милев, Ненко Балкански, но от него са също Петко Стайнов – министърът на външните работи, и неговият роднина, композиторът Петко Стайнов. Град с истинска интелектуална върхушка. Тук в гимназията Пиндарев е ученик на Димитър Чорбаджийски – Чудомир, който го насърчава в развитието на художествената му дарба. Шлифоването на таланта обаче се случва в Художествената академия, където младежът завършва живопис при Илия Петров. По същото време го назначават за художник-редактор във вестник „Стършел” (1948 – 1980), а след това четири години  работи в редакционната колегия на списание „Карикатура”.
Трагедия помрачава живота му – при самолетна катастрофа загива единствената му дъщеря Аврора. Каленият в живота художник намира сили да продължи – някак.

Спомен на художника за детството, последващите етапи на развитие и за любимия персонаж – човека от делника, запис „Златен фонд”, 2006 година:

Теню Пиндарев е един от доайените сред българските карикатуристи. Над 60 години активна творческа дейност му отреждат почетно място не само по страниците на всички хумористични издания, но и в съзнанието на хиляди почитатели, за които опростената зрителна рисунка и ведрият, дружелюбен хумор са станали запазен знак на един самобитен и запомнящ се стил. Той създава шаржове на Дора Габе, Елисавета Багряна, Дечко Узунов, Емилиян Станев, Панчо Владигеров, Димитър Талев, Валери Петров, Станислав Стратиев, Йордан Радичков, Веселин Йосифов, Константин Кисимов, Георги Атанасов, Марин Големинов, Георги Парцалев и много други личности от духовния живот на страната, към които изпитва дълбоко уважение и обич.
Интерес предизвиква платното „На юбилейната изложба на Стоян Венев през 1964 година”, над което художникът работи през 1998-2001 година пресъздавайки част от присъстващите на бохемската вечер. В него са включени 204 шаржови портрета на известни дейци на културата през този период.

За някои факти от творчеството на художника говори Светлана Георгиева, уредник на ретроспективната изложба на Пиндарев по повод неговата 85-годишнина, запис „Златен фонд”, 2006 година:

Пиндарев е автор на единствения шарж на Тодор Живков, който е публикуван по време на управлението му.
Лаконичният му изразителен стил се откроява и с обществената му позиция, която той никога не премълчава, независимо от конюнктурата на времето. В творбите си отрича студенината и жестокостта между хората и съчувства на наивността, която обикновено остава неразбрана.

Теню Пиндарев работи и в областта на графиката. Сред най-известните му цикли са „Кремиковци”, „Розовата долина”, „Естакада Шабла”, „Септември 1923”, „Созопол”, „Розоберачки”, „Кукери”, „Париж” и др. Пейзажната му графика носи свое образно обаяние и се отличава с подчертана самобитност. Особено интересен е пейзажът „Тракийската гробница”, който е наситен с много лиризъм. Изграждането на този пейзаж съдържа в най-графична форма особените пластически приоми на художника, раздвижена композиция, умение да се изгради интересно и одухотворено всеки детайл. Подобни качества присъстват и в созополските пейзажи, където владее също ведро, оптимистично настроение.  Художникът изгражда своите образи с лекота и техническа увереност. Творчеството му включва и сатирична малка пластика: „Бай Ганьо”, „Чудомир”, „Алеко”, „Кюстендилци” и др. Илюстрира и книги – предимно хумористична литература. Автор е на много плакати.
„Пиндарев умее да композира естествено и изразително. В творчеството му се съчетават по особен начин хармонията и равновесието с раздвижеността на линията и графичното петно. Експресията на неговите творби е съчетана с усета за изящество и елегантност на пластическия език. Изкуството на Теню Пиндарев помага на  зрителя да види и в привидно грубите и делнични сюжети скритата хармония и здрава жизненост. Творбите му носят настроение, което просветлява душата, отваря очите на хората за красотата и обаянието на обикновените неща – и по този начин им помага да станат духовно по-богати и по-добри”, е откровеният коментар на изкуствоведа Величко Коларски.

Теню Пиндарев има многобройни участията в наши и международни изложби на карикатурата – Габрово, Москва, Берлин, Хавана, Прага, Будапеща и др. Не закъсняват наградите и признанията: приз за отлично представяне в Монреал и първа награда на международна изложба в Тренто – Италия. Носител е на ореден „Кирил и Методий” II степен (1971). Почетен гражданин на  Казанлък. Член на Съюза на българските художници и Съюза на българските журналисти.
След кончината на твореца (16 март 2010) творбите му са притежание на Националната художествена галерия, Дома на хумора и сатирата в Габрово, художествените галерии в Казанлък, Пловдив, Варна, Търговище, Разград и на множество частни колекции в страната и чужбина.

„И съм се родил, за да разбера, че възрастта не е порок”, щеше да каже Теню Пиндарев и днес, 100 години след началото.

По тази публикация работи Десислава Димитрова

Карикатури на Теню Пиндарев

« 2 на 11 »