Той е композитор, преподавател, диригент, музикален критик, лауреат на Хердерова награда от Виена за принос към световната музика и Кавалер на Ордена за изкуство и култура на Франция. Марин Големинов (1908 – 2000) взема първите си уроци по музика от баща си адвокат, но и любител цигулар, в родния Кюстендил. През 1927 г. е приет в Държавната музикална академия (дн. Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“) в София, където учи цигулка, камерна музика и теоретични музикални дисциплини. Един от инициаторите за създаване на Камерния оркестър при Радио София и негов диригент (1936 – 1938 г.). Името му е в музея на най-изявените студенти на „Скола Канторум“ в Париж, където изучава композиция при Венсан д’Енди, Пол Дюка, Ги дьо Лионкур, а след това специализира в Мюнхен. Самият той е професор по оркестрация и композиция, ректор на Българската държавна консеватория (1954 – 1956 г.), директор на Софийската опера (1965 – 1967 г.) и академик от 1989 г. Винаги е твърдял, че най-великият му учител е българският фолклор, който носи у себе си. Народната песен е основният компонент в произведенията му.

Преди да навърши Христова възраст създава танцовата драма „Нестинарка“ (1940 г. по разказ на Константин Петканов), призната за най-добрия български балет, която му отваря пътя към световната слава.

Твори във всички музикални жанрове и създава незабравими произведения, утвърждаващи българския национален стил. Сравняват таланта му с този на неговия съгражданин Владимир Димитров – Майстора. Дарбата и на двамата е толкова мощна и самобитна. Марин Големинов е автор на първата акапелна хорова песен „Луд гидия“, оперите „Ивайло“, „Тракийски идоли“, „Зографът Захарий“, балета „Дъщерята на Калоян“, струнни квартети, симфонии, инструментални концерти, хорови и солови песни, изпълнявани в най-престижните музикални центрове. Като най-съвършено свое произведение композиторът определя Концерта за струнен квартет и струнен оркестър. Произведенията му в православен църковен стил са се изпълнявали в катедрали в Португалия и Франция под диригентството на Камен Големинов. Като преподавател оставя забележително музикално поколение: Пламен Джуров, Емил Табаков, Стефан Драгостинов, Димитър Христов и др. Стефан Драгостинов е категоричен, че самото му име казва всичко – голем и нов. През целия си творчески път Големинов търси нещо ново и ярко като музикален език, форма, образност. Творческата му еволюция винаги е последователна и едновременно с това откривателска на фона на постоянно менящите се направления и стилове през XX век. Казва, че винаги е обичал да пише и ноти, и думи. Има 4 публикувани музикално–теоретични изследвания и учебници, над 200 статии, очерци, рецензии и др. в периодичния печат у нас и в чужбина.

„Понякога са ми задавали въпроса: „Какво изразява дадена музика?“ Винаги съм отговарял с контравъпрос: „А какво изразява един хубав залез? Има ли някакво съдържание?“ Трябва да населиш това пространство на залеза със същества, които да си измислиш. Същото е и при музиката – всеки по различен начин я възприема и образите, които населяват това поле, са само негови.“