Александър Николаевич Островски (12 април 1823 – 2 юни 1886) е руски драматург, театрален деец, един от създателите на руския нацонален театър. Той внася значителен принос не само в руската, но и в световната литература.

Роден е в Москва в семейството на адвоката Николай Фьодорович.Те са четири деца, рано останали без майка. Александър получава добро домашно образование, макар че баща му се жени повторно. От огромната домашна библиотека момчето се запознава с руската литература и я обиква от ранно детство. Детските години и част от младостта му преминават в центъра на Замоскворечието.  В периода 1835 до 1840 година Островски учи в Московската гимназия, а после следва в Юридическия факултет на Московския университет по препоръка на баща си. Убеден, че да бъде юрист не е неговото призвание Александър прекъсва. Това не минава без последици – принуден от родителя си, започва работа в Московския съд (1843–1850) като дребен служител. Позицията се оказва много полезна за бъдещата му творческа работа на писател и драматург. На чиновническата служба младият мъж вижда много и разнообразни измамни схеми и разнородни по вид герои с различни роли в тях. Оттук бъдещият автор  черпи пълнокръвната палитра на характерите в пиесите си. Макар толкова млад, той е удивен от способността и готовността на хората да правят каквото и да било в името на благосъстоянието си. Още в изгрева на творчеството си Александър Островски се проявява като последовател на „направлението на Николай Гогол” в руската литература, привърженик на школата на критическия реализъм. Наблюдава се и афинитет към заветите на Висарион Белински, подчертаващи „обвинителния характер” като особеност на тази литература.

Слава и признание на автора донася пиесата „Наши хора сме – ще се разберем” (1850). Това е ужасяваща сатира, излагаща на показ тинята на заобикалящия го свят. Критиците и почитателите са привлечени от таланта на Островски, но влиятелни московски търговци се оплакват. Островски е уволнен от службата и поставен под полицейски надзор по лична заповед на Николай I, император на Русия.

Александър Островски създава около 50 пиеси, голяма част от които са популярни и се поставят в различни театри до днес. Освен театралните спектакли се снимат и много филми.
След първата му комедия „Банкрут” голям успех имат произведенията от същия жанр „Бедната невеста” и „Всеки на мястото си”. Най- известна е пиесата му „Буря”, но често поставяни са също „Бедността не е порок”, „Доходно място”, „Робството на мъжете”, „Лес”, „И най-мъдрият си е малко прост”…
В продължение на 30 години приживе пиесите на Александър Островски се играят в петербургския Александрийски театър и московските театри. През 1863 година той е удостоен с наградата „Уваров” и е избран за член-кореспондент на Академията на науките на Санкт Петербург. През 1865 година Александър Островски организира художествен кръг от творци, който става люлка за изграждане на таланти и културни събития. Чести гости в дома му са Фьодор Достоевски, Лев Толстой, Пьотр Чайковски, Михаил Салтиков-Шчедрин, Иван Тургенев и др.
Драматургът остава в историята на руската литература не само като „Колумб от Замоскворечието”, както го нарича литературната критика, но и като създател на руския драматичен театър, приложил постиженията на руската психологическа проза от XIX век в театралната практика. Островски е изключителен пример за сценично дълголетие, пиесите му и досега не слизат от сцената.

Неговото драматургично наследство е неразривно свързано както с първите стъпки, така и с по-нататъшното развитие на българското театрално изкуство.
Пиесите на Александър Островски се появяват на българска сцена в началото на 90-те години на XIX век като остър протест срещу следосвобожденските чорбаджийски нрави и възхода на тогавашната българска буржоазия с така присъщия ѝ и характерен за онова време ламтеж и грабителство. Първите постановки на тези пиеси на сцената на столичната трупа „Сълза и смях” се посрещат с небивал възторг от зрителите и театралната критика.
На 17 ноември 1893 година в „Сълза и смях” се играе за първи път постановката на режисьора Радул Канели на пиесата „Доходно място” под заглавието „Тлъстото кокалче”. Само за едно десетилетие – до края на 1903 година, същият театър изнася на сцената си десет пиеси на Островски – „Бедността не е порок”, „Без зестра”, „Луди пари”, „Буря”, „Вълци и овце”, „Без вина виновни” и други – случай без прецедент в историята на българския театър.

Знаменателен е фактът, че премиерният спектакъл на създадения в началото на 1904 година Народен театър в София, изнесен на 4 януари 1904 година, е нова триумфална среща на българската театрална общественост с творчеството на Александър Островски. Това е постановката на Иван Попов на пиесата „Без вина виновни”, главните роли в която изпълняват първенците на националния ни театър – Васил Кирков, Атанас Кирчев, Христо Ганчев, Кръстьо Сарафов, в женските роли – Златина Недева, Вера Игнатиева, Екатерина Златарева, Мария Хлебарова и др. Само година по-късно на 9 януари 1905 година, отново Иван Попов показва поставената от него пиеса „Вълци и овце”. С тези постановки в нашия театър се появява вече един нов Островски, който подчертано съпътства тогавашния културен живот в българската столица.
В периода 1907 – 1913 година непрестанно се възобновяват пиесите на Александър Островски на българска сцена. Техни режисьори са: Йозеф Шмаха, Иван Попов, Павел Ивановски. Само за пет години – от 1932 до 1937-а, Николай Масалитинов осъществява на сцената на Народния театър четири свои постановки по  драматургията на руския автор: „Бедността не е порок”, „Правдата е хубава, но щастието е по-хубаво”, „И най-мъдрият си е малко прост” и „Без зестра”.
След 1944 година се отваря нов творчески простор за съвременния български зрител към драматургията на Александър Островски. На националната ни сцена се играят: „Доходно място” и „Лес” – дело на режисьора Александър Иконографов; „Вълци и овце” – с постановчик Филип Филипов; „Таланти и поклонници” – режисура на Н. Масалитинов; „Горещо сърце” – постановка на Моис Бениеш, и „И най-мъдрият си е малко прост”, осъществена от Филип Филипов, отново „Лес“ с режисьор Кръстьо Мирски…

Откъс от „И най-мъдрият си е малко прост” с Марта Попова в ролята на София Турусина, постановка на Филип Филипов, запис 1967 година, Златен фонд на БНР:

Във всички тези постановки изявяват своя талант и майсторство такива изтъкнати представители на българското театрално изкуство като Георги Стаматов, Константин Кисимов, Ружа Делчева, Никола Балабанов, Любомир Кабакчиев, Андрей Чапразов, Таня Масалитинова, Апостол Карамитев, Ирина Тасева, Марта Попова, Мила Павлова и др.

Марта Попова говори за героинята си в комедията „И най-мъдрият си е малко прост“ и за отношението си към творчеството на Островски, запис 1973 година, Златен фонд на БНР:

Ирина Тасева разказва за ролята си на Мамаева и „великолепните” си партньори в същата постановка, запис 1973 година:

Основната идея на Филип Филипов при тълкуването на Островски е разкриването на значимостта на човешката личност, съпоставянето ѝ с обществото, разгръщането на нейните амбиции за творческо и човешко осъществяване в това общество.
Разгърнато във „Вълци и овце” в цяла галерия от великолепни характери, това е доведено до съвършенство в своята постройка в постановката на „И най-мъдрият си е малко прост” в Народния театър през 1961 година.

Проф.Филип Филипов изразява предпочитанията си към драматургията на Ал. Островски, запис 1973 година, Златен фонд на БНР:

И днес пиесите на Александър Островски вълнуват и продължават своя живот по театралните сцени. „Лес” е едно от най-съвършените и сложни призведения на класика на руската драма. За своя над 150-годишен живот по световните сцени тя е била обект на много интерпретации. Цяла звездна плеяда е блестяла в ролите на пътуващите актьори Щастливцев и Нещастливцев. През 2015 година театър „Българска армия” и режисьорът Николай Ламбрев-Михайловски предлагат нова версия със заглавие „Стреляйте по артиста”. Двайсет години преди това в Пловдивския драматичен театър същият режисьор прави „И най-мъдрият си е малко прост” (1995).
Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров” и режисьорът Крис Шарков поставят „Доходно място” (2015) . В русенския драматичен театър „Сава Огнянов” Маргарита Мачева предлага своя прочит на „Без зестра” (2014).

Демократичните идеали, на  които пиесите на Александър Островски са проводник, са идеали на милиони хора. От това се обуславя и голямото разпространение на неговите драми в славянските страни, Китай, в Западна Европа. С постановките на творбите на този любим за театралния зрител класик се разгръща общият процес за новаторско интерпретиране на вечни художествени ценности, за възприемането им като стойности на миналото, които трябва отново и отново да се преоткриват.