Богдан Димитров Филов — забележителен археолог и историк на изкуството, но и политическа личност, която олицетворява епохата на борбите за национално обединение.

„Професор Богдан Филов е оставил трайна диря в развитието на българската наука и на университетското образование и е изиграл зловеща роля в най-новата ни история. Неговият житейски път е пример за интелектуално и морално опустошение на една творческа личност, отдала дарбата си, името си, делата си на най-реакционните сили в обществото, на най-ретроградната идеология — фашизма.“

Думите на акад. Илчо Димитров обобщават „двуликия“ образ на учения-политик, който работи усилено за съхраняването на българските културно-исторически паметници в периода на Балканските войни и Първата световна война, а след това изведнъж „рязко“ поема по пътя на своята закъсняла и злощастна политическа кариера на държавник. Кариера, която приключва с изпълнението на смъртните присъди на осъдените от Народния съд в ранното февруарско утро на 1945 година. След демократичните промени в България голяма част от издадените присъди съвсем основателно са отменени. С решение №172 от 26 август 1996 година Върховният съд на Република България отменя присъдите, произнесени от Първи върховен състав на Народния съд.

„Едва след 10 ноември 1989 година, след свалянето на Тодор Живков, дневникът на Филов бе пуснат за продажба заедно с още няколко книги, арестувани в „сливенския затвор“, пише в послеслова към книгата „Богдан Филов — Дневник“ акад. Илчо Димитров.

Дневниците на археолога 

Наред с всички останали административни въпроси, които занимават представителите на българската власт, в те�