Голямата звезда на Народния театър „Иван Вазов“ през 50-те годиниФото-архив Тодор Славчев
Голямата звезда на Народния театър „Иван Вазов“ през 50-те години

„Театърът е изповед на човешки съдби“, казва Ружа Делчева (2 август 1915 – 26 ноември 2002), оставила след себе си спомена за огромен талант и неподправената яркост на една тържествуваща театрална празничност.

Над 5 десетилетия от живота ѝ са свързани със сцената на Народния театър. През 1935 г. влиза с конкурс в Държавната театрална школа,  ръководена от Николай Осипович Масалитинов, рецитирайки стихотворението „Стихии“ на Багряна и сякаш това по особен начин бележи нейния път в театъра – път на овладените стихии на страстите и характерите. Така актрисата завинаги свързва съдбата и живота си с първата ни сцена, където дебютира в ролята на Албена от едноименната пиеса на Йордан Йовков. След края на спектакъла при нея идва самият Йовков с думите „За такава Албена мечтаех, когато писах. Благодаря Ви.“ И написва това върху екземпляр от творбата, който ѝ подарява.
За своя път – към и в театъра, разказва актрисата в запис за Националното радио от 1987 година:

На сцената на Народния театър Ружа изиграва над 100 роли, партнира си с Кръстю Сарафов, Иван Димов, Никола Балабанов, Константин Кисимов, Владимир Трандафилов, Мила Павлова, Зорка Йорданова, Апостол Карамитев… Тя е актриса с подчертан усет към трагичното и силно драматичното внушение на образите и характерите, които пресъздава. „Навлизам в чуждата кожа, докато героинята стане „аз“, казва тя. Играе в пиеси на Шекспир, Достоевски, Островски, Горки, Нушич и много други.
В запис от 1973 година актрисата говори за ролята на Глафира Алексеевна във „Вълци и овце“ на Александър Островски и изпълнява монолог на героинята:

Присъствието на Ружа Делчева се усеща и в прохождащото българско кино, и в телевизионния театър. През 1938 г. се снима във филма „Страхил войвода“ на режисьора Йосип Новак. Неин партньор пред камерата е Иван Димов. През следващите десетилетия има и други филмови участия, но истинската ѝ страст е театралната сцена. И по-малкият екран – телевизионният, където една от любимите ѝ роли е на мадам Злата в „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников в партньорство с Георги Парцалев.

Ярките и силно въздействащи роли, изиграни от голямата актриса тежат повече от многобройните ѝ звания и отличия. А нейният талант и завладяващо сценично присъствие са школа за театрално майсторство и творческо достолепие на няколко поколения български актьори.

„Можеш да се облечеш в най-модерния костюм и пак да останеш допотопен в тълкуването на характера, ако не намериш съвременния адрес, жизнените цели на героя и мотивите на неговите постъпки, казва актрисата. Всяка роля, класическа или съвременна, трябва да се превърне в биография на нашето време.“

По тази публикация работи Меглена Димитрова