„Никак не би му подхождало да го нареждаме до други имена, особено когато те са сподобени с по-голяма обществена далновидност или с по-даровито перо, защото той, неукротим и в предугажданата си заслуга, хаплив и в наложеното му…
„Киплинг е наричан с различни епитети – колониалист, расист, антисемит, женомразец, десен империалист, и въпреки твърденията на някои учени, че възгледите му са били по-комплексни, отколкото описаните, до известна степен той наистина е бил всичко това. Той…
Любимата му игра е билярдът. Когато е уморен и иска да си почине, той стои по цяла нощ и играе. Така му почива главата. Пуши почти непрекъснато, от девет годишна възраст. Сложните неща го угнетяват. Не може…
Душевно стар съм аз. И жребий черен над мен тежи. И мрачен сън, кошмар над мен разперен, гръдта души. Макар и млад — с предчувствия ужасни! Не знам покой… Спаси ме ти от призраци неясни, другарю мой!…
„Сдържан, спокоен, тоя висок по ръст и дух син на Средногорския балкан гореше с ярък вътрешен огън, с пречистия и пречистващ огън на искрената любов към майка България, на която служи до сетен дъх в качеството си…
„Виждах го по „Руски”, когато си отиваше вкъщи. Живееше в така наречения „професорски квартал”, отвъд Орлов мост. Малко прегърбен, винаги добре облечен, много чист. Той обичаше тая спретнатост и чистота, това личи и в отношението му към…
„Бианки бил търговски пътник и шест дена в седмицата продавал лекарства, кръстосвайки цяла Италия на изток, на запад, на юг, на север и по средата. В неделя се връщал у дома, а в понеделник сутрин отново тръгвал…
Литературовед, историк, археограф, критик, фолклорист и популяризатор на постиженията на българската наука и култура акад. Петър Динеков (17 октомври 1910 – 22 февруари 1992) оставя след себе си огромно научно и документално наследство, много ученици и последователи.…
„Стрина Здравка пристъпи до кошарата и се изправи край вратника. Овцете бяха налягали вече и преживяха, пък агънцата лудуваха в сребристата пролетна нощ. Пет-шест тичаха околовръст, като весело потропваха, но когато се изкачиха на тора, за миг…
Роден съм твърде отдавна, в първата половина на двадесетия век и по-точно през 1920 година в Сливен, града на ветровете, хайдутите и поетите. Хайдутин обаче не станах, защото се родих твърде къснo, а поет, защото се родих…