Иван Пейчев принадлежи към прочутото поетично поколение на 40-те години на XX век, заедно с Александър Геров, Валери Петров, Александър Вутимски... Макар че, както казва критикът Здравко Петров: „От него можеше да стане капитан на кораб, скитник…

Единственият министър-председател духовник Митрополит Климент Търновски (23 ноември 1841 – 10 юли 1901 стар стил), познат със светското име Васил Друмев, е от онези личности, които живеят и творят на прага на две исторически епохи. В своята…

Основоположник на модерното книгоиздаване След Освобождението културните потребности на времето рязко увеличават необходимостта от появата на национално книгоиздателство, тематично по-всеобхватно, отговарящо на новите изисквания на книжния пазар и представящо накуп съвременните българските писатели. Все повече нараства и…

Да се възхищаваш от себе си! Това е неоценим човешки атрибут, едничкото качество, което отличава човека от животните – като го прави смешен пред тях, разбира се. Ненавиждам тълпата - дори ако се състои от мобилизирани мъдреци.…

Един от най-четените и превеждани писатели на научна фантастика на XX век Самият той не се числи към този жанр и смята, че западните му преводачи имат огромен проблем с неологизмите на полски; футуролог и есеист, който…

Ирландският драматург Бърнард Шоу, „този митологичен образ – наполовина коварен сатир, наполовина бог“, както го определя Карел Чапек, е политически активист и революционер, обаятелен оратор, артист, анализатор на събитията от края на XVIII до средата на XIX…

400 години от рождението на класика Жан дьо Лафонтен (8 юли 1621 – 13 април 1695) е роден в град Шато Тиери, център на едноименното херцогство в Североизточна Франция. Там баща му оглавява стопанската дейност по горите,…

Философ, психолог, литературен критик и историк Д-р Кръстьо Кръстев е смятан за основоположник на българската литературната критика. До края на живота си е познат с титлата „доктор на философските науки“, макар и да става професор в Софийския…

„Макс Фриш отнема илюзията на благодушния читател, че светът на чувствата е нещо достойно за просълзяване и безутешни въздишки, той постоянно „изпада от рамката“, навсякъде си служи с „ефекта на отчуждаването“, който е възприел от Бертолт Брехт“,…