„Присърце са ми обикновените хорица, ония с цървулите и забрадките, от които гражданите се срамуват. Та тия отрудени хора, аз ги обичам, които се мъчат, страдат и се стесняват, които не могат да изкажат това, което искат…

„Идеолог на българския културен национализъм“ – така през миналия век литературният историк Георги Константинов нарича акад. Иван Шишманов, наш виден фолклорист, писател, университетски преподавател, политик и общественик. Роден е на 22 юни 1862 година в Свищов във…

За него литературният критик и историк Минко Николов казва: „Страшимиров написа много романи, повечето от които хаотични, объркани, естетически недисциплинирани. Но най-хубавия свой роман той не написа. Това е животът му, който представлява изобилие от акции, низ…

Литературната критика го определя като най-изтънчения ни поет. Автор, който с достойнство и самоирония приема ударите на съдбата и създава блестящите си стихотворения, без да обръща внимание на житейските несгоди, пребивавайки единствено в страната на духа. Творец,…

„За неговите романи и разкази, в които фантастичното и реалистичното се съчетават в богато композиран свят на въображението, отразяващ живота и конфликтите на един континент.“ Това гласи мотивираното решение, с което колумбийският писател, журналист и общественик Габриел…

В световната класическа литература Чарлз Дикенс (7 февруари 1812 – 9 юни 1870) е един от най-прочутите създатели на образи. Смятан за най-великия писател на викторианската епоха, неговите произведения се радват на широка известност приживе и на трайна…

Литературното наследство на поета символист с широка култура Теодор Траянов (30 януари 1882 – 15 януари 1945), което не е голямо по обем, освен стихове обхваща статии и рецензии за литература, театър и музика, печатани предимно в…

100 години от рождението Лична и задълбочена е поезията на Блага Димитрова (2 януари 1922 – 2 май 2003). Нейната дишаща поетика ни въвлича в най-сложните проблеми на човешката индивидуалност. Лиричното себевъзприятие на младото момиче се проявява…

Един от универсалните умове на ХХ век смята, че най-точната характеристика на интелектуалеца са думите на Сократ: „Аз знам, че нищо не знам.” В устата на професор енциклопедист, доктор хонорис кауза на 30 университета по света, автор…

Иван Пейчев принадлежи към прочутото поетично поколение на 40-те години на XX век, заедно с Александър Геров, Валери Петров, Александър Вутимски... Макар че, както казва критикът Здравко Петров: „От него можеше да стане капитан на кораб, скитник…