Един от най-четените и превеждани писатели на научна фантастика на XX век

Самият той не се числи към този жанр и смята, че западните му преводачи имат огромен проблем с неологизмите на полски; футуролог и есеист, който предвижда появата на електронните книги, таблетите, смартфоните, интернет, Гугъл и други съвременни технологии, много преди те да са част от нашето ежедневие. Станислав Лем, който не одобрява голяма част от екранизираните си произведения, като критикува филмовите продуценти на научна фантастика, че „разглеждат обществеността като огромна маса глупаци, които не трябва да бъдат смущавани, обезкуражени, изненадани, уплашени от всяко наистина ново, оригинално, нестандартно изобразяване на бъдещето или от всичко“*.

„Оптонът“ и „лектонът“ на Лем, които наподобяват е-книгата и аудиокнигата

Прекарах следобеда в книжарница. В нея нямаше книги. Нито една не беше отпечатвана в продължение на почти половин век. (…) Вместо това книжарницата приличаше на електронна лаборатория. Книгите бяха кристали със записано съдържание. Те можеха да се четат с помощта на оптон, който беше подобен на книга, но имаше само една страница между кориците. С едно докосване върху него се появиха последователните страници от текста.

Но оптоните бяха малко използвани, ми каза роботът по продажбите. Публиката предпочита лектоните – подобно на оптоните, но прочетени на глас, те могат да бъдат настроени на всяко звуково ниво, темпо и модулация.** („Завръщане от звездите“, 1961)

Интернет, Гугъл и смартфоните в произведенията на полския писател

В своите „Диалози“ (1957) Лем предвижда съвременната технологична посока на развитие. Постепенното натрупване на „информационни машини“ и „банки от спомени“, пише той, ще доведе до създаването на „държавни, континентални, а по-късно и на планетарни компютърни мрежи“. Той доживява до сбъдването на много от неговите прогнози. Известна е реакцията му при първата среща с глобалната мрежа: „Докато не използвах Интернет, не знаех, че има толкова много идиоти по света“. Технологичният напредък, присъстващ в толкова много от произведенията му, и на който той става свидетел, не повлиява неговото ежедневие – Лем никога не привиква да използва компютър и остава вечно верен на своята пишеща машина.

Приблизително по същото време полският автор описва бъдеще, в което хората ще имат незабавен и универсален достъп до гигантска виртуална база данни „Библиотеката на Трион“ или това, което днес наричаме Гугъл. Той предвижда и появата на смартфона – малък преносим телевизор, който незабавно отваря „гигантската библиотека от знания“.

Трионът може да съхранява не само луминесцентни изображения, сведени до промяна в кристалната им структура, тоест изображения на страници с книги, но и всякакви снимки, карти, изображения, графики и таблици – с други думи, всичко, което може да се наблюдава с поглед. Също толкова лесно, Трионът може да съхранява звуци, човешки глас, както и музика, има и начин за записване на аромати.

Ние го използваме днес, без дори да мислим за ефективността и мощта на тази велика, невидима мрежа, която обхваща земното кълбо. Независимо дали става въпрос за австралийско студио, в астрономическа обсерватория или на борда на самолет – колко пъти всеки от нас е посягал към джобния си приемник и е извикал централната библиотека на трионите, назовавайки желаната работа, която в рамките на секунда се появява пред нас на телевизионния екран? („Облакът на Магелан“, 1955)

Описанието е абсолютно релевантно за нашето съвремие, а Лем замисля тези идеи във време, когато средният по големина компютър е бил с размерите на гигантска стая. Самата световна мрежа ще започне да се мисли в края на 60-те години и ще се материализира в края на 80-те. А ние все още очакваме възможността за търсачка, която съхранява и миризми.

За да напише 220 страници използва до 5 хиляди листа хартия

Станислав Лем (12 септември 1921 – 27 март 2006) е роден в семейство на поляци в Лвов (днес в Украйна). Баща му е орнитолог и младежът записва медицина в родния си град. С избухването на Втората световна война следването му е прекъснато. По време на окупацията на немските войски работи като автомобилен механик. През 1944-та градът попада под контрола на Съветския съюз и Лем продължава обучението си. Скоро обаче Лвов е анексиран от Украйна и Лем се мести в Краков. Завършва медицина, но не се явява на последните изпити, страхувайки се да не бъде зачислен като военен лекар в полската армия като много от неговите приятели. Работи като научен сътрудник и пише разкази, есета и стихове, които публикува в периодичния печат. Първият му роман „Човекът от Марс“ се появява през 1946 година в няколко серии в полското списание „Нов свят на приключенията“. През 1951-ва излиза първата му книга „Астронавти“, която създава след издателска поръчка да напише научна фантастика. Това е една от екранизираните му книги, които авторът не одобрява. Като цяло е критичен към ранните си произведения, определяйки ги като социално опростени: „Единственото, което мога да кажа е, че най-лошите книги, тези, които създадох като малък, бяха много лесни за писане и не отнемаха много време“.

През годините маниерът на писане на Лем се променя и той никога не е линеен. Работи по няколко версии на романите си и е готов да изхвърли всичко в кошчето за отпадъци, ако не му харесва. „Консумацията ми на хартия е огромна. За да напиша роман от 220 страници, използвам вероятно четири или пет хиляди листа.“ Обикновено твори от пет до осем сутринта, когато цари абсолютна тишина. Прекъсването за него е най-пагубното в процеса на изграждане на сюжетната линия. Когато влезе в глуха улица, заключва написаното в шкафа, понякога се връща към него, а друг път го изоставя напълно.

Романите „Едем“, „Завръщане от звездите“, „Соларис“, „Непобедимият“, сборникът с разкази „Кибериада“, „Конгрес по футорология“ и много други му носят международна известност. През 1971 година е приет за почетен член на Американските писатели на научна фантастика и фентъзи. Тази привилегия обаче му е отнета, след като издава статията си „Злочестата фантастика“ (1976), в която критикува художествената мощ на жанра.

Има нещо, което е обидно в термина „научна фантастика“

„Не се смятам за писател на научна фантастика. (…) Лично за мен има нещо обидно в този термин, нещо, което се преструва на някаква асоциация с науката, докато всъщност няма нищо общо с нея. За мен е важно това, което се нарича познание. Интересувам се преди всичко от линията на свързване, границата между наука и философия. А също и от факта, че определен вид „мозъчни животни“ на Земята, имам предвид човека, са превърнали науката в едно от основните си занимания. Експериментирам в смисъл, че понякога изследвам реалните възможности на науката и философията, а понякога си представям как други мислещи видове биха практикували философията на науката.“

Светът, представен в творчеството на Лем, се различава от този в типичната научна фантастика, преди всичко, защото авторът не ни насърчава да вярваме, че представя имагинерни неща. Напротив, много елементи от реалността на Лем са конструирани по такъв начин, че да създават усещане за бъдеща нормалност и ежедневие. Това обаче не означава, че бъдещето е безопасно пространство. Писателят размишлява върху основните проблеми на биологията, етиката и политиката и анализира парадоксите, които възникват в рамките на социалния прогрес едновременно с овладяването на технологичните бариери. Неговите истории, независимо дали за хора или фантастични роботи, ангажират читателя с емоции, произтичащи от контакта с Другия и от сблъсъка с границите на собственото ни познание. Затова и героите на Лем са именно инженери, лекари, учени, изследователи, пилоти и други, за които науката и технологията са неразделна част от живота.

Винаги давам на човечеството още един шанс

В творчеството на Лем естествените науки, философията и литературата взаимно се преплитат и създават неподправения художествен пулс на писателя. Книгите му представляват постмодерна игра с научни концепции, но същевременно разкриват и темите за безпомощността на човечеството пред тайнствата на Вселената и генетичната обусловеност на човешката раса към насилие. „Аз съм атеист по морални причини. – казва той – Вярвам, че се запознаваме със Създателя чрез неговото творение. Според мен светът е изграден ужасно, затова искам да вярвам, че не е създаден от никого.“ Красноречиво допълнение към тези мисли е и бележката му, че преди появата на изкуствения интелект, е нормално да се появи нещо, наречено „изкуствен кретен“.

„Що се отнася до мен като писател, при избора на тема се държа като лекар, надвесен над умиращ пациент. Като медицински случай такъв пациент е напълно безинтересен. Той ще умре и това е всичко. Лекарят ще трябва да отиде при друг пациент. Затова винаги давам на човечеството още един шанс. Но това не означава, че в крайна сметка то няма да се самоубие.“

Чуйте откъс от разказа „Съдът“ на полския писател в актьорски прочит на Юрий Яковлев, съхранен в Златния фонд на БНР, запис 1974 година:

Станислав Лем е един от най-големите умове на миналия век, а може би и в световната литературна традиция. Колкото и различни от нас хора да е измислил в книгите си, той всъщност винаги е пишел за нас.

По тази публикация работи Анна Капитанова-Кръстева

*Изказванията на Светослав Лем са направени през 1983 година в интервю на Реймънд Федерман, Science Fiction Studies, #29=Volume 10, Part 1=March 1983.
**Цитатите от книгите на Светослав Лем са публикувани в culture.pl, Series: Lem & the Future.