Един от най-четените и превеждани писатели на научна фантастика на XX век

Самият той не се числи към този жанр и смята, че западните му преводачи имат огромен проблем с неологизмите на полски; футуролог и есеист, който предвижда появата на електронните книги, таблетите, смартфоните, интернет, Гугъл и други съвременни технологии, много преди те да са част от нашето ежедневие. Станислав Лем, който не одобрява голяма част от екранизираните си произведения, като критикува филмовите продуценти на научна фантастика, че „разглеждат обществеността като огромна маса глупаци, които не трябва да бъдат смущавани, обезкуражени, изненадани, уплашени от всяко наистина ново, оригинално, нестандартно изобразяване на бъдещето или от всичко“*.

„Оптонът“ и „лектонът“ на Лем, които наподобяват е-книгата и аудиокнигата

Прекарах следобеда в книжарница. В нея нямаше книги. Нито една не беше отпечатвана в продължение на почти половин век. (…) Вместо това книжарницата приличаше на електронна лаборатория. Книгите бяха кристали със записано съдържание. Те можеха да се четат с помощта на оптон, който беше подобен на книга, но имаше само една страница между кориците. С едно докосване върху него се появиха последователните страници от текста.

Но оптоните бяха малко използвани, ми каза роботът по продажбите. Публиката предпочита лектоните – подобно на оптоните, но прочетени на глас, те могат да бъдат настроени на всяко звуково ниво, темпо и модулация.** („Завръщане от звездите“, 1961)

Интернет, Гугъл и смартфоните в произведенията на полския писател

В своите „Диалози“ (1957) Лем предвижда съвременната технологична посока на развитие. Постепенното натрупване на „информационни машини“ и „банки от спомени“, пише той, ще доведе до създаването на „държавни, континентални, а по-късно и на планетарни компютърни мрежи“. Той доживява до сбъдването на много от неговите прогнози. Известна е реакцията му пр