Джордж Бърнард Шоу

Ирландският драматург Бърнард Шоу, „този митологичен образ – наполовина коварен сатир, наполовина бог“, както го определя Карел Чапек, е политически активист и революционер, обаятелен оратор, артист, анализатор на събитията от края на XVIII до средата на XIX век, известен театрален и музикален критик.

Училището и самообучението

Роденият в Дъблин през 1856 година Джордж Бърнард Шоу има трудно детство – семейството му живее в хронична бедност, бащата е отдаден на алкохола, а майка му Елизабет Шоу се грижи основно за музикалната си кариера, а не за трите си деца. Благодарение на нейните занимания обаче младежът получава широки познания по музика, изкуство и литература. През 1872 година майка му напуска съпруга си и заживява с двете си дъщери в Лондон заедно с преподавателя ѝ по музика. Джордж продължава да учи в различни дъблински училища, които сменя заради вътрешната си съпротива срещу образователната система – „най-вредният етап в живота”, както я нарича. Междувременно, докато завърши средното си образование е обучаван и от чичо си, който е държавен чиновник.

В началото, когато се премества да живее и работи в Лондон, Бърнард Шоу продължава да е „разочароващо беден”. За да компенсира пропуснатото в училище той прекарва следобедите си в читалнята на Британския музей. Там започва да пише и първите си романи. Вечер допълнително се самообразова в лекциите и дебатите, които се водят в средите на интелектуалната средна класа на английската столица.

В тези години възприема вегетарианството, превръща се в умел оратор, увлича се от социализма и марксизма, развива и своята драматургична дарба. Той е сред основателите на Фабианското общество – социалистическа група от средната класа, която има за цел трансформацията на английското общество не чрез революция, а чрез „проникване“ в интелектуалния и политически живот на страната.

Хлябът и маслото

„Това, че съм човек на перото не означава, че никога не съм изкарвал прехраната си с честен труд“, заявява Бърнард Шоу с прочутата си самоирония.

За журналистическото поприще го открива критикът Уилям Арчър. Започва да пише рецензии на книги в „ Пал Мал газет “ (Pall Mall Gazette), художествена критика в „Светът“ (The World) и брилянтни музикални рубрики в „Звездата“ (The Star). Неговите публикации с театрална критика стават изключително популярни, когато пише за „Съботен преглед“ (Saturday Review). Там Бърнард Шоу използва всичките си натрупани до момента знания, за да противопостави на лицемерието и фалша на викторианския театър своите жизнеутвърждаващи идеи.

От 1906 година до смъртта си писателят живее в селската си къща, наречена „Ъгълът на Шоу“ (Shaw`s Corner) в графство Хърдфоршър, Англия и твори в бараката в двора ѝ. „Отивах на среща с най-прогресивния ум на Великобритания, но какво открих в тази сива къща – работно бюро с пишеща машина, буржоазен интериор и портретът на една дама, която стана известна с това, че е съпруга на Бърнард Шоу“. Самият Шоу често цитира това описание, което къщата получава от френски журналист, на когото писателят дава интервю.

Драматургична философия и международна значимост

Спорните възгледи на Бърнард Шоу оказват голямо влияние, както върху творчеството му, така и върху популярността му. Той открито насърчава евгениката и реформата в азбуката, но се противопоставя на ваксинацията и масовата религия. Заклеймява и Великобритания, и Германия в Първата световна война като еднакво виновни, и макар да не е републиканец, отхвърля британската политика спрямо Ирландия в следвоенния период.

„Ненавиждам войната – не толкова поради нейната несъстоятелност, а най-вече заради многобройните млади животи, които погубва. Вероятно това са бъдещите Нютон, Айнщайн, Бетовен, Микеланджело или дори Шоу. Ако воюващите нации бяха проявили поне малко разум, тогава биха изпратили само възрастните хора в траншеите. През 1914-а беше ужасяващо да гледам как младите полкове пееха докато отиваха на заколение – и сякаш аз бях един от тях“, пише Шоу в памфлета „Здравият разум на войната“.

Влиянието на Бърнард Шоу върху западния театър, култура и политика се разпростира далеч след смъртта му. Той създава повече от 60 пиеси със съвременна сатира и историческа алегория, сред които се отличават цикълът с „Приятни и неприятни пиеси“, „Човекът и Свръхчовекът“, „Света Йоанна“, „Майор Барбара“. „Пигмалион“ е една от най-популярните пиеси на Шоу играни пред българска публика. За филмираната версия на едноименната комедия той получава „Оскар“ в категорията „Адаптиран сценарий“ за 1938 година. В Златния фонд на Българското национално радио е съхранен документален сценичен запис на пиесата от 1964 година, с гласовете на Катя Зехирева, в ролята на Елиза и Сава Хашъмов, в ролята на д-р Хигинс.

В България с голям успех се играят и други негови пиеси – „Професията на госпожа Уорън“, „Мургавата лейди от сонетите“, „Света Йоанна“ и „Милионерката“. В ролята на богатата наследница, през 1978 година пред театралната публика, се превъплъщава Татяна Масалитинова с монологът на Епифания за изневярата.

В пиесите си Бърнард Шоу открито защитава правата на жените, които следва да бъдат равни с тези на мъжете. Представя решителни и дръзки образи, които предизвикват и провокират моралните устои на европейското общество.

„Изпитвам известен страх дали ще успея да направя съпричастни слушателите на неговото творчество, което бичува и извисява, издига и осмива. А Жана д`Арк е едно име от историята, което вдъхновява перото на няколко големи творци в театъра – Шилер, Бърнард Шоу, Ануи. У всеки от тях този образ интригува, провокира мисълта и въображението и създава база за интересна актьорска изява.“ С тези думи Лили Райнова обрисува образа на своята героиня от пиесата „Света Йоанна“, записана през 1977 година. Актрисата повежда радиослушателите по пътя на сложната драматургична интерпретация, с която Бърнард Шоу представя процеса срещу Жана д`Арк.

През 1925 година, когато е удостоен с Нобелова награда за литература, той е един от световноизвестните драматурзи на своето поколение. Първоначално, заради своите леви убеждения отказва наградата, но съпругата му Шарлот успява да го убеди да я приеме в името на родината си – Ирландия.

През 1927 година гласът на Бърнард Шоу е записан от тонмайсторите на Лингвистичния британски институт. Драматургът е помолен да говори на литературен английски, за да може записът на гласа му да се използва за учебни цели. С неподражаемото си чувство за хумор Шоу обяснява на студентите: „Не съществуват двама британци, които да произнасят английските думи по един и същ начин. Дори когато разговарям със съпругата си, ако ѝ говоря толкова внимателно, колкото на вас сега, тя ще си помисли, че съм се побъркал. Същевременно когато ѝ говоря свободно тя често ми казва – стига си мърморил, защото не успява да разбере какво ѝ казвам.“

В този образ на нагъл, непочтен, но всеизвестен шоумен Бърнард Шоу привлича вниманието на обществеността до края на своя 94-годишен живот. А жилавата му фигура, стърчащата брада и бастунът са също толкова известни по света, колкото и пиесите му.

И ако днес наистина използваме собствените си сетива, като поглеждаме над очилата на условността, романтиката и измислицата, ще можем ли да виждаме нещата в живота такива, каквито ги описва Бърнард Шоу?

По тази публикация работи Милен Димитров