Кръстьо КръстевНаучен архив на Българската академия на науките
Д-р Кръстьо Кръстев и съпругата му Радка

Философ, психолог, литературен критик и историк

Д-р Кръстьо Кръстев е смятан за основоположник на българската литературната критика. До края на живота си е познат с титлата „доктор на философските науки“, макар и да става професор в Софийския университет и академик на БАН. Той е вторият български студент, наред с акад. Иван Шишманов, който защитава докторска дисертация при световноизвестния учен Вилхелм Вундт в Лайпцигския университет.

„Искам свободно да мога да чета „Илиада“

Роден е в заможното търговско семейство на Коте и Ефросина Кръстеви в Пирот. Д-р Кръстьо Кръстев (31 май 1866 – 15  април 1919) завършва училище в родния си град, а след Берлинския конгрес майка му и баща му се установяват в новоизбраната столица на Княжество България. В София младият Кръстьо постъпва в Класическата гимназия и показва забележителен напредък в овладяването на латински и старогръцки. „Искам свободно да мога да чета „Илиада“! – споделя в свои спомени неговият съученик писателят Тодор Влайков. – Често го виждахме в междучасията, седнал на чина, задълбочен в четене на някои от древните гръцки класици, като търси непознатите думи в речника и ги записва в тетрадка.“*

„Някога и аз ще бъда Белински у нас“

Любознателността на младежа не спира до четенето в оригинал. Започва да изучава самостоятелно немски език, най-вероятно предвид зараждащото се желание да следва в Германия. Не след дълго той свободно чете Гьоте и Шилер, чиито книги си набавя, след като продава руските им преводи. След училище работи в новооткритото стенографско бюро на Народното събрание. Цялото си възнаграждение като стенограф влага в създаването на собствена библиотека от ценна руска литература: Пушкин, Лермонтов, Гогол, Тургенев, както и книги на големите критици Белински и Добролюбов. Самият Кръстев още в юношеските си години заявява неведнъж: „Някога и аз ще бъда Белински у нас“. Ранната осъзнатост и усърдието в постигане на своята мисия не след дълго му отреждат мечтаното призвание.

Обучението в Университета в Лайпциг

През 1885 година заминава студент в Лайпцигския университет, където оформя своите възгледи под влияние на философа Вундт. Под негово ръководство три години по-късно д-р Кръстев защитава дисертация на тема „Лотцевото метафизично понятие за душата“. Престоят в Лайпциг е един от най-важните периоди в живота на литературния критик. Той придобива завидни знания по философия, психология, социология и литература. Има достъп до съвременните литературни и научни списания, които постъпват в библиотечния фонд на университета. Запознава се с произведенията на най-известните по онова време европейски писатели и драматурзи: Хенрик Ибсен, Герхард Хауптман, Херман Зудерман и други.

От Лайпциг българският студент следи и развитието на литературния живот в България. Абониран е за Вазовото списание „Наука“, периодичното списание на Българското книжовно дружество и списание „Труд“, на което сътрудничи. В чужбина д-р Кръстев подготвя първия си литературно-критически труд: „Иван Вазов. Етюди върху стихотворната му поезия“.

Директор на Педагогическото училище в Казанлък

През 1888-а 23-годишният доктор по философия се завръща в България. Заедно със състудента си Иван Шишманов започват успешно своята професионална реализация. Но за разлика от Шишманов, който е назначен в Министерството на народното просвещение, д-р Кръстев е изпратен като директор на Педагогическото училище в Казанлък. През 1890 година той издава своето първо литературно-научно списание към Казанлъшко учителско дружество (създадено също по негова инициатива).

По онова време излиза и списанието на Вазов „Деница“, което сравнено с това на Кръстев се отличава с голяма съдържателна обхватност. Но по отношение на критическия отдел литературно-научното списание на д-р Кръстев, което списва почти сам, значително превъзхожда „Деница“. Една от най-добре развитите рубрики в него е „Българската преводна литература“. Авторитетът на младия учен бързо нараства сред интелектуалните среди и на него започва да се гледа като ядрото, около което се заражда научна литературна критика у нас.

Запознанството с Рада Николова

В Казанлък д-р Кръстев се включва и в самодейната театрална трупа към читалище „Искра“. Точно тогава се подготвя Шилеровата драма „Коварство и любов“. Режисьорът Васил Налбуров го моли да се превъплъти като Луиза, защото никоя жена в града не се решава да изиграе ролята. „Един ден пристига у дома „директорът“, както го наричахме ние, учителките, – разказва бъдещата му съпруга Рада Николова. – Той беше тогава млад и слаб човек – имаше едвам 24 години. Хареса моята рокля и я взе за постановката.“ После двамата си партнират в комедията „Ревизор“ от Гогол: тя в ролята на дъщерята на градоначалника, а той като Хлестаков. В спомените си Рада Николова пише: „Комедията играхме три пъти – толкова пъти се сгодявахме с д-р Кръстев на сцената, дойде време и действително да го направим през февруари 1888-а, а през май се оженихме“.

Културната и административна дейност в провинцията обаче не могат да отговорят на мисионерските търсения на д-р Кръстев. В писмо до Иван Шишманов той споделя своето напрегнато състояние: „Всъщност за индивидуалните ми ползи тук няма простор. Задачата, що ми предстои, не е моя задача, колкото и да е висока и завидна, защото аз на друго място виждам призванието си: не в приготвянето на селски учители.“ През 1890 година със съдействието на своя приятел д-р Кръстев е назначен за учител по психология, логика и естетика в Софийската мъжка класическа гимназия.

Безкомпромисен литературен критик

В София започва да издава списанията „Критика“ (1891) и „Мисъл“ (1892-1907), които напълно затвърждават името му на строг и безпристрастен критик, чийто анализаторски оценки следват научните обосновки. Негов основен критерий за значимостта на дадено произведение е „способността на творците да създават жизнено-правдиви художествени образи и в творбите им да съществува хармонично единство на формата и съдържанието.“ Безкомпромисен е в изпълнение на своя дълг. Затова не е и чудно как възторжените първи отзиви на д-р Кръстев за поезията на Вазов след няколко години преминават в критика към писателя, че „се отдалечава от чистото изкуство и твърде малко място дава на идейния елемент“, особено в някои от своите повести.

Неговата естетика, ерудираност и култура му позволяват да защитава стремежа към по-високо художествено равнище на нашите творци. Д-р Кръстев не се двоуми да критикува, когато вижда за необходимо, дори и тези писатели, на които цени творческите възможности: Елин Пелин, Антон Страшимиров, Георги Стаматов и други. Своите критически възгледи за съвременната българска литература той излага в книгата си „Млади и стари“. Същевременно създава обширни студии за Пенчо Славейков, Алеко Константинов, Стоян Михайловски и редица статии за литературната мощ на писателите около кръга „Мисъл“.

Пише студии и по теоретични въпроси, в които разглежда връзките между естетиката, метафизиката и психологията. Запознава българската общественост с творчеството на Фолкелт, Грос, Ланге и други съвременни естетици. Прави преглед на концепциите на английските учени и философи, между които Хобс, Дарвин, Спенсер и Стюарт Мил.

„Мисъл“ – едно от най-значителните български литературни списания

В продължение на седемнадесет години д-р Кръстев ръководи цялостната дейност около списание „Мисъл“. Първоначално той е и автор на повечето от статиите, и редактор, и коректор на всички получени материали. „Мисъл“ излиза с около хиляда страници годишно. Самият той администрира всеки месец хилядите адреси на абонатите, разнася книжките до пощите и поддържа касовите сметки. Със своята заложена естетическа култура списанието формира литературния вкус на българина в началото на века. Превръща се в трибуна за творческите постижения на поети и писатели като Кирил Христов, Пейо Яворов, Петко Тодоров, Пенчо Славейков. Последните трима заедно с д-р Кръстев формират и кръга „Мисъл“, който бележи началния етап на българския литературен модернизъм.

В Златния фонд на БНР се съхранява изказване на литературния критик Луко Захариев от 1998 година за прочутата студия на Симеон Радев за д-р Кръстев. Фактът, че през 1907 година се появява труд, който подлага на критика естетическите принципи на „законодателя в литературния ни живот“ свидетелства, че у нас започва да се зараждат нови критически търсения. Естественият процес на конкуренция още повече обуславя значимостта на д-р Кръстев. Неговите аргументирани становища, изразени с категоричен тон, успяват да провокират и по този начин да развият критическата мисъл у съвременните български литератори.

В развитието на нашата културна история д-р Кръсто Кръстев заема почетното място на първия професионален литературен критик след Освобождението. Заедно с Пенчо Славейков внасят западноевропейското влияние в българската литература – „психологизъм, модерен етичен реализъм и романтизъм“. През целия си път следва естетиката на индивидуализма и ревностно защитава високите художествени ценности и критерии в българската литература.

По тази публикация работи Анна Капитанова

* Цитатите са от документалната хроника „Автентичният д-р Кръстьо Кръстев“ на Здравко Дафинов, София, 2013 г.