„Марги беше една от ученичките, които правеха впечатление още от балетното училище. Не със своето прилежание, а със своята емоционалност и разбиране за отделните стилове, специално при характерния танц, който аз ѝ преподавах“ – споделя една от…
Кирил Вапорджиев (20 май 1906 – 20 ноември 1987) е един от най-изтъкнатите български виолончелисти на XX век, дългогодишен концерт-майстор на Софийската филхармония и педагог със завидни успехи в подготовката на следващото поколение инструменталисти. Роден е в…
„Тези, които не познават Кръстьо Сарафов и не са го виждали на сцената, биха искали да знаят какъв артист е бил той и какъв е начинът на неговата игра. И тук се чувстваш безсилен. Как се описва…
„Цялото ѝ същество излъчваше светлина, светеха дълбоките ѝ сини очи, светеше като ореол копринената ѝ коса, бодрата стъпка, звънтеше неповторимият звук на нейния глас, жестът на красивата ѝ ръка – цялата ѝ външност говореше за вътрешната ѝ…
„Според думите на майка ми, в които нямам основание да не вярвам, аз съм се родил с много голяма глава. Тя е плакала, смятайки че е родила, меко казано, идиотче. И нейните съмнения се увеличаваха с течение…
Тя е даровита актриса, творила няколко десетилетия на националната ни сцена. Започва артистичния си път през 1910 година, когато изиграва ролята на слугинята на чорбаджи Марко в драматизацията по „Под игото” на Иван Вазов. Помнят я като…
Той е част от историята на българската журналистика около 60 години, в които събира живота на родината в обектива на своя апарат. Сътворените от него фотографии дават облика на периодичния и ежедневния печат между 1930 – 1990…
„Голямо престъпление е да свириш ноти, вместо да правиш музика. Тя е като любовта – всичко или нищо!” – споделя знаменитият американски цигулар. Исак Щерн (21 юли 1920 – 22 септември 2001) е роден в Кременец, Украйна,…
Неговият теренен и енциклопедичен подход в събирането и опазването на множество културни паметници го нареждат сред най-ярките личности на българския XX век. Проф. Асен Василиев (2 юни 1900 – 21 юни 1981) е виден изкуствовед и художник.…
Уви, въздишките на мойта гръд се носят непрестанно към небето: и моите очи, от свян, в лицето на никого не смеят да се спрат. Едно желание у тях остава: да ронят сълзи, сълзи на скръбта, и често…