Уви, въздишките на мойта гръд
се носят непрестанно към небето:
и моите очи, от свян, в лицето
на никого не смеят да се спрат.
Едно желание у тях остава:
да ронят сълзи, сълзи на скръбта,
и често плачат тъй, че любовта
с венец на мъченик ги увенчава.
Тез мисли и въздишките безкрайни
сърцето ми изпълват със тревога –
и любовта замира… Но не мога
все пак най-сладкото от имената
да залича, нито словата тайни,
които в мен смъртта й запечата.
(„Любовен плач“ на Данте Алигиери, превод: Боян Дановски)
В Италия го наричат il Sommo Poeta (Върховният поет) или само il Poeta (Поетът). Роден е във Флоренция в началото май 1265 година. Смятан е за основоположник на италианския литературен език. Автор е на световния шедьовър „Божествена комедия“, писан в периода 1308-1320. Той е един от водачите на развиващото се в края на 13-и – началото на 14-и век поетичното италианско движение Dolce Stil Novo.