isaacsternlegacy.org
Пианистът и диригент Даниел Баренбойм и Исак Щерн (вляво), 70-те години на миналия век

„Голямо престъпление е да свириш ноти, вместо да правиш музика. Тя е като любовта – всичко или нищо!” – споделя знаменитият американски цигулар.

Исак Щерн (21 юли 1920 – 22 септември 2001) е роден в Кременец, Украйна, в семейството на Соломон и Клара Щерн. През 1921-ва, когато е едва на година, с родителите си се местят в Сан Франциско. Първият му учител по музика е неговата майка. Тя поставя пръстите на 6-годишния Исак върху клавиатурата на пианото, но две години по-късно той чува приятел от съседния двор да свири на цигулка и пожелава да бъде като него. Така през 1928 година Исак започва да свири на цигулка. Четири години учи при американския професор Луис Персингер. Музикалното си образование завършва в консерваторията на Сан Франциско.
Първата публична изява на Исак Щерн е през 1936 година, когато свири концерт от Хайнрих Вилхелм Ернст с Оркестъра на Сан Франциско. Там се среща с руско-американския виртуозен цигулар Наум Блиндер, първа цигулка на оркестъра, на когото, както сам казва, дължи много. Младият цигулар не се задоволява да усъвършенства техниката си. Той преживява музиката, изцяло живее с нея. Според Щерн решаващо изискване в избраното поприще е дисциплината. И след като музикантът я постигне, единственото, което  остава, е свободно и искрено да изразява всичко, което имат да кажат умът и сърцето му, без да усеща инструмента като някакъв външен и чужд предмет.
С приятелите си от Оркестъра на Сан Франциско Щерн открива неповторимото удоволствие на камерната музика. Открива го в концертните зали, където слуша Рахманинов да свири сонатите на Лудвиг ван Бетовен, Артур Шнабел и Фриц Крайслер, Яша Хайфец и унгаро-американския струнен квартет от Будапеща, и по-младия си колега Йехуди Менухин. А също и Рихард Вагнер: „Тетралогията”, изпълнена в Калифорния от Лоте Леман, Лауриц Мелхиор, Кирстен Флагстад.
Щерн получава покана да замине за Лос Анжелис, където работи с Ото Клемперер. Музикалната кариера в Съединените щати минава задължително през нюйоркското „освещаване” – на 11 ноември 1937 година е първият рецитал на Исак Щерн в нюйоркския Таун хол.
В Европа младият музикант за първи път свири в Люцерн, Швейцария. През 1956-а концертира в Русия. В репертоара си Щерн включва цялата класическа цигулкова литература. Мнозина от съвременните композитори пишат специално за него. Репертоарът му е извънредно обширен, но особено предпочитание има към творбите на Бетовен, когото нарича „гигант на гигантите”. Що се отнася до съвременната музика, той свири всички концерти на най-знаменитите ѝ представители – Игор Стравински, Сергей Прокофиев, Бела Барток, Албан Берг… За своето увлечение – камерната музика смята, че е „най-високо развитата форма на музикалното изкуство”.
Представян често като най-големия виртуоз на цигулката на ХХ век, Щерн свири с най-известните световни оркестри. Над 170 концерта има в Карнеги хол, като през 60-те оглавява кампания срещу плановете да се разруши известната зала. Исак Щерн мобилизира американското чувство за отговорност и не само запазва легендарната концертна зала, но и помага при събирането на средства за реставрацията ѝ през 1986 година, с което печели благодарността на почитатели от цял свят.
С триумф минават гастролите му в Канада, страните от Европа, Южна Америка и Азия. Негово е соловото изпълнение на цигулка към филма „Цигулар на покрива”, получил осем номинации и удостоен с три награди „Оскар” – за музика, режисура и главна мъжка роля.
През 1979 година, когато пътува до Китай, за да изнесе серия от концерти, турнето се запечатва на филмова лента и се превръща във филм със заглавие „От Мао до Моцарт”. Печели „Оскар” за пълнометражен документален филм и е отличен със специална награда в Кан. В него се разказва за „трансформиращия ефект, който оказва Исак Щерн върху китайската класическа музикална сцена”.

„Да свириш на цигулка означава да изграждаш мост на любов към всеки слушател, за да може той да си каже: „Днес свири за мен.” – казва Щерн.

Именно на него като откривател и покровител дължат кариерите си бележитите цигулари Ицхак Перлман, Пинхас Цукерман, Ефим Бронфман, Мириам Фрийд, Шломо Минц и Йо-Йо Ма.
В запис от 2008 година изтъкнатият български цигулар проф. Георги Бадев определя срещата с Исак Щерн като „събитие… много важно в живота ми“:

Виртуозният музикант, откриващ таланти, нарича нашата цигуларка Мила Георгиева „истински талант”. Записът (на френски език) от 1987 година е част от Златния фонд на БНР:

През 1987-ма Исак Щерн печели „Грами” за цялостно творчество.

На въпрос дали самият той допуска грешки, с финото си чувство за самоирония, отговаря: „Уви, да. Когато понякога чета хвалебствените отзиви на критиката за мой концерт, си казвам: „Как бих искал да съм бил и аз там!”

Критиците твърдят, че с него си отива цяла епоха – епохата не само на виртуозите, но и на големите личности в изкуството, способни да раздвижват мащабни духовни пространства, да мобилизират света в името на големи хуманни каузи. И ако съществуваха музикални психоаналитици, те биха могли по звука на неговата цигулка да определят всичките му съмнения, страхове и желания. Защото тя – цигулката, за Исак Щерн е толкова тънък, изразителен и проницателен инструмент, че личността на изпълнителя неизбежно „прозира“ в нея.

По тази публикация работи Десислава Димитрова