„Според думите на майка ми, в които нямам основание да не вярвам, аз съм се родил с много голяма глава. Тя е плакала, смятайки че е родила, меко казано, идиотче. И нейните съмнения се увеличаваха с течение на времето, защото аз още от малък, при всички случаи, се мъчех да правя театро без да разбирам това. Но когато започнах да разбирам и реших да стана актьор, тя вече не се съмняваше, че съм напълно ненормален.“ С този разказ за първите години от своя живот започва предаването „Приятен обед“ на редакция „Хумор, сатира и забава“ през 1968 година водещият Лео Конфорти. А заедно с актрисата Мара Пенкова-младша превръща изданието в спектакъл.

В Радиотеатъра на Българското национално радио (БНР) Лео Конфорти има над 100 роли – в пиеси за възрастни и деца, и стотици хумористични сценки. Освен че е водещ на предаването „Приятен обед”, заедно със своята колежка от Младежкия театър Цонка Митева създава детското хумористично предаване „Художникът почти вълшебник”, в което композиторът Димитър Вълчев им акомпанира на пианото. В Златния фонд на БНР е съхранен запис от 1964 година на разказа от Елин Пелин „Първи сняг“, където Лео Конфорти играе чичо Кола Радин.

На сцената на живота Леон Наимов Конфорти се появява през 1911 година в бедно дупнишко еврейско семейство с три деца. Баща му, който работел като кебапчия, загива през Първата световна война в боевете край Велес. Така заедно с брат си Нисим и сестра си Ребека 7-годишният Леон остава полусирак.

Животът на сцена за Лео Конфорти започва още в гимназията, където играе в два театрални състава, предимно класически роли в комедии и драми. 17-годишен започва да изкарва прехрана за семейството си като чирак в търговски магазин, общ работник и чиновник в адвокатска кантора. Междувременно Лео Конфорти създава и театрален кръжок към дупнишкия футболен отбор „Атлетик“.

Следва в юридическия факултет на Софийския университет, но участва и в трупата на полупрофесионалния еврейски театър в София. На едно от представленията той е забелязан от прочутия Владимир Трандафилов, който го насочва към професионалната школа на Николай Масалитинов. През 1935 година Лео Конфорти започва двегодишната театрална школа при Народния театър, където се дипломира с ролята на Куцар от драмата на Йордан Йовков „Албена”. Назначен е за стажант-артист в Народния театър, но играе и в Русенския градски театър и Бургаския драматичен театър. По силата на Закона за защита на нацията е изпратен в еврейски лагер за временна трудова повинност, където работи във втора еврейска работна група. В продължение на една година участва и във фронтовия театър „Младост“ при Първа българска армия. Две години по-късно е приет в Младежкия театър, а през 1950 година отново се завръща в Народния театър, където играе до края на живота си.

„С Лео бяхме приятели и аз дори не подозирах, че е такава голяма разликата в годините ни. Имахме една особена, приятелска атмосфера в Народния театър тогава. Ние просто умеехме да се веселим, а Лео беше тартор на сбирките ни“, връща се в спомените си голямата актриса Таня Масалитинова, в интервю за БНР от 1996 година.

„Той притежава чувство за образ, разнообразие и свежа изразност, верен психологически рисунък. Хуморът у него е сдържан, не плосък, а ефектен“, пише за ролите му в „Коварство и любов“ на Фридрих Шилер, „Скъперникът“ и „Буржоата благородник“ от Молиер театралният критик проф. Любомир Тенев. На сцената на Народния театър Лео Конфорти изиграва над 80 роли в стотици театрални постановки. Участва и в десетки телевизионни театри, новогодишни програми и много български филми.

„Още при първите ми стъпки в Сатиричния театър, когато играехме заедно, трябваше да преодолея смущението си от свободното му държане на сцената. Чудил съм се как движи ръцете си така, сякаш знаят къде да отидат, как поне отчасти да постигна органичното му сценично присъствие“, разказва за своя колега и Георги Парцалев, в последното си интервю за БНР през 1989 година.

„Ти си по-щастлива от мен, защото игра много и големи роли, а аз играх всичките мънички ролички. Обичах ги и знам, че съм незаменим и неповторим, ама никога не получих централната, голяма и моя роля.“ С тези думи Лео Конфорти описва на втората си съпруга, актрисата Стефка Кацарска непрекъснатия си стремеж към искреност на сцената на голямото изкуство.

„Живееше този живот като че ли се шегува с него. Във всичко намираше смешното, радостта. Не търпеше нито злоба, нито лошо отношение. Приятно се живееше с него“, обобщава образа на големия актьор на малките роли Стефка Кацарска.

По тази публикация работи Милен Димитров