„За нашето поколение той беше удивителен пример за жизненост – споделя изкуствоведът и театрален критик Севелина Гьорова. – Ние гледахме как той идва в театъра, как енергично се изкачва по стълбите с бастунчето отзад, как приветливо отговаря…
Той притежава културата на своето време. Културата на индивида. Културата на духа. Широтата и богатството му прескачат рубикона на дежурното и евтино житейско и сценично присъствие и се извисяват до неповторими висини. Той хипнотизира, защото самият е…
„Струва ми се, че ако имах няколко живота, винаги бих ставала актриса. Безкрайно много обичам своята професия. Ние, артистите, трябва да гледаме с любов хората и живота, за да ги пресъздадем вярно. Обичам зрителите, които след уморителен…
„Голямо престъпление е да свириш ноти, вместо да правиш музика. Тя е като любовта – всичко или нищо!” – споделя знаменитият американски цигулар. Исак Щерн (21 юли 1920 – 22 септември 2001) е роден в Кременец, Украйна,…
„Години наред сме длъжници на Георги Парцалев”, казва журналистът съименник Георги Тошев, който с биографичното си изследване „Георги Парцалев. Хамлет от град Левски”, се постара да ни докосне „най-после до истината за истинския Парцалев”. Усърдие, равностойно на…
Неговият теренен и енциклопедичен подход в събирането и опазването на множество културни паметници го нареждат сред най-ярките личности на българския XX век. Проф. Асен Василиев (2 юни 1900 – 21 юни 1981) е виден изкуствовед и художник.…
„Акьорът е преди всичко творец на сцената, а не просто изпълнител. Произведението на всеки автор може да бъде повод и възможност да защити собствените си естетически позиции. Всяка своя роля той би могъл да превърне в откровение,…
„Артистите нищо не оставят след смъртта си. Поетите оставят своите поеми, песни, писателите – новели, пиеси, художниците – картини, а ние, драматичните артисти – нищо.” Тази тъжна и мрачна констатация принадлежи на един от най-големите актьори на…
Уви, въздишките на мойта гръд се носят непрестанно към небето: и моите очи, от свян, в лицето на никого не смеят да се спрат. Едно желание у тях остава: да ронят сълзи, сълзи на скръбта, и често…
„Значи, така ни се струва понякога черен светът. Хора, недейте тъгува – добрите писма са на път!” „Добрите писма” Днес, когато светът ни се струва „толкова черен” заради неизвестността и потиснати от напрежение и страх, трудно си…