Той е сред най-ярките личности на Българското възраждане. Поет и фолклорист, езиковед и педагог, учен и дипломат, един от видните ни борци за ново българско училище и черковна независимост, той отдава на поробеното отечество целия си живот и всичките си способности. Името му присъства не само във всички изследвания, свързани с проблемите на Възраждането ни, но и в народните песни:
„Прочул се Найден Граматик,
че знае Найден да чете,
да чете Найден, да пише
повече от владиката…”
Найден Геров (23 февруари 1823 – 9 октомври 1900) е роден в Копривщица. Баща му даскал Геро Добрович Мушек, прототипът на Хаджи Генчо от „Българи от старо време” на Любен Каравелов, оставя име на просветител в „килийното училище” в града. В началото Найден учи в училището на баща си. После заминава за Пловдив и учи в гръцко училище. Завръща се в родния град като ученик на Неофит Рилски. През 1839 година по настояване на Рилски заминава за Одеса, където получава високо за времето си образование – следва в Ришельовския лицей, по-късно преименуван в Новорусийски университет. Завършва административни и стопански науки през 1845 година. Одеса по това време събира будна българска колония, играеща важна роля в освободителните борби. Геров дружи с Васил Априлов, Николай Палаузов, Добри Чинтулов, Иван Богоров, Димитър Мутев, Ботьо Петков и се отличава със своята любознателност и голямо трудолюбие. През 1846 година той приема руско поданство, но няма колебание за завръщането си в България. Тогава, когато се поражда устремът на българина към знания и просветление, Геров се връща в родината и създава първото класно училище в Копривщица (1846). То е прототип на съвременната гимназия. Изучаваните в него предмети – всеобща история, български език (граматика и славянски науки), алгебра, начална геометрия, начални познания по физика, пеене, землеописание и гимнастика, допринасят извънредно много не само за разширяване кръгозора на учениците, но и за изграждане на определени умения и навици.
„Около 10 години след като се открива първото светско училище в Копривщица, Найден Геров открива първото класно училище”, разказва историкът проф. Дойно Дойнов в запис от 2009 година, съхранен в Златния фонд на БНР:
В училището, в което преподава, Геров въвежда нови прогресивни методи при обучението на децата. Въвежда правилник, осигуряващ безплатно обучение не само на копривщенските деца, но и на тези от другите градове и села на България. Определя точно правата и задълженията на ученици, учители и училищни настоятели. При него учат Любен Каравелов, Христо Г. Данов и още много бъдещи народни будители. Особено ползотворна просветна и обществена дейност Геров развива като учител в Пловдив, където открива друго класно българско училище (1850), въвежда за пръв път като учебен предмет българска история и влиза в остра борба с гръкоманите.
През 50-те години на XIX век Пловдив е здрава крепост на елинизма в България. Българската реч и книжнина се подлагат на жестоко преследване и унищожаване. Найден Геров влага цялата си енергия на книжовник и български патриот да докаже, че българското училище дава повече знания на децата от „гръцкия гимназион”. Един от учениците му, по-късно виден книгоиздател и възрожденец, Христо Г. Данов пише за своя незабравим учител: „Преди да ида при Герова, учил бях в няколко училища, но никакво понятие за наука нямах, защото ме учиха на неразбран език, всичко беше тъмнина за нас, учениците. При Геров чух майчиния си език и видях що е наука: тогава ми се отвориха очите, светна ми и разбрах, че съм бил българин, и че трябва да радим за бащиния. На Геров аз отдавам не само духовното събуждане на Пловдивско, а и политическото. Той имаше особена дарба да вдъхва всекиму любов към всичко що е българско. Гдето отидохме неговите ученици, все огън за свобода пръскахме…”
Просветното дело у нас дължи на Найден Геров твърде много – и за демократичните и хуманните идеи, които прокламира, и за научните достижения, които прилага, и за националния български дух, който устоява. Като главен учител на Епархийското училище в Пловдив той е инициатор за преименуването му на „Св. св. Кирил и Методий”, както и заедно с Йоаким Груев, за първото честване на 11 май 1851 година Деня на славянските просветители. И още, по негово настояване градът започва да се нарича Пловдив, изоставяйки гръцкото име Филипополис и турското Филибе.
След Кримската война Найден Геров е назначен за руски вицеконсул в Пловдив (1857). Той е първият българин заемащ тази длъжност. Това му дава възможност усърдно да подпомага българското националноосвободително движение и дейността на славянските комитети, да съдейства за правилното насочване на руската политика по българския черковен въпрос. Макар по идейни причини да е против революционното движение, ръководено от Левски, Раковски, Ботев, той косвено го подкрепя. Според него родината може да бъде освободена по мирен, дипломатически път с пряката намеса на Русия. През Руско-турската война (1877 – 1878) той е назначен за губернатор на Свищов. След Берлинския договор се оттегля от предлаганите му високи постове и се отдава на любимите си езиковедски занимания.
Творец по нагласа, Найден Геров оставя трайна диря в българската духовност. В историята на българската литература той е известен като пръв наш поет, който въвежда тоническото стихосложение.
Още в юношеските си години в Одеса той написва в духа на народната песен поемата „Стоян и Рада” (1845), която основателно се смята за начало на новобългарската художествена литература. Пътните бележки и писмата, които оставя в сборника „Писма от България” (1854) са първи успех на пътеписната ни литература. Той разработва мотиви от народното творчество, събира и издава народни песни и се налага като ревностен популяризатор на народни умотворения.
Найден Геров се изявява и като литературен критик. Още като ученик критикува превода на Иван Богоров „Математическа география”. Но център на книжовната му дейност са филологическите изследвания „Няколко мисли за българский язик и за образованието на българите”, „Едно правило от правописанието на българский язик”, „Язикословни придирки” и други, с които се стреми да въведе в книжовната ни реч етимологическото „правописание”. Той е основател на пловдивската етимологическа школа, която дълги години води борба с фонетичната правописна школа на Богоров, Петко Р. Славейков и др. Борбата заглъхва, с отпечатването на авторитетната статия на Марин Дринов „За новобългарското азбуке”.
Геров сътрудничи с псевдонимите си Мълчан и Мушек на вестниците „Век”, „Македония”, „Цариградски вестник”, „Българска пчела”, на списанията „Читалище”, „Ръководител на основното учение”.
Несъмнено най-значимото творческо дело на Найден Геров е неговият „Речник на българския език”, над който работи пет десетилетия, издава се в пет части през 1895 – 1904 година (последните два тома излизат след смъртта му). Речникът е съставен въз основа на народните говори и съдържа около 70 000 думи, 16 000 пословици, 5000 откъса от народни песни, над 2000 собствени имена в 2700 страници. И не случайно Иван Вазов нарича този му труд „неизчерпаем източник от богатство на езика ни, чудесна сбирка от дивни, благозвучни, сладки думи, от силни характерни изрази, величествени самостойни извития на речта, които народът ни е вложил в езика си!” И Вазов завършва: „Аз облажавам Герова за тоя му колосален труд…”
В запис от 1978 година, част от Златния фонд на БНР, писателката Анна Каменова посочва като един от факторите повлияли нейното развитие освен семейната среда (баща ѝ Михаил Маджаров е публицист, дипломат, министър в две български правителства) Найден-Геровия речник:
Речникът запазва своето голямо значение години наред и до днес. Само неговото създаване е достатъчно Найден Геров да заеме едно от първите места сред великите синове на България, отдали ум и сърце за нейното бъдеще. Той е настолна книга за много писатели и хора на изкуството и науката, въпреки че имаме и други тълковни речници. Той разкрива неизчерпаемото езиково богатство, взето от народното творчество и диалектите. С рядка научна езиковедска подготовка Геров създава епохално творение, чиято филологическа стойност е непреходна.
Думата „милост” в Найден-Геровия речник е разтълкувана така: „душевно боление за някого, за нещо”. Даден е и пример с народна песен, в която се казва, че „от милост се не погубва“…
И както казва писателката Маргарита Петринска: „Колко много ни е нужна днес „разкодираната” от Найден Геров нравственост на думите – като познание и като личностен заряд.”