Петър Незнакомов
Държател на портретната снимка: Институт за литература – БАН

Роден съм твърде отдавна, в първата половина на двадесетия век и по-точно през 1920 година в Сливен, града на ветровете, хайдутите и поетите. Хайдутин обаче не станах, защото се родих твърде къснo, а поет, защото се родих твърде рано – поетите още не бяха излезли на мода. Родителите ми бяха интелигенти, а аз бих желал да е обратното – аз да съм интелигентът. Но какво да се прави, не винаги човек може сам да гради съдбата си.

На четиригодишна възраст се преселих в морския град Бургас, където за свое най-голямо съжаление взех и родителите си. Там те се проявиха в най-неблагоприятната светлина, непрекъснато изискваха от мен да се прибирам рано вечер и да си лягам с кокошките, караха ме да пия мляко и да вземам рибено масло за физическо и умствено засилване, забраняваха ми да се събирам с лоши другари, не ми даваха да ходя сам на морето, да се къпя и плувам без надзор и особено ме пазеха да не припаря на пристанището. А то беше най-интересното място, което може да си представи едно момче на моята възраст. Резултатът от забраните беше, че аз прекарах цялото си най-ранно детство именно на пристанището и то беше моята първа житейска школа. Тъкмо тогава обаче на родителите ми им хрумна да ме запишат в първоначалното училище и това силно забави духовния ми растеж.

Направих първите си опити в областта на литературата в предучилищната си възраст. Ето някои заглавия на тогавашни мои произведения.

Това е кратка автобиография на Петър Незнакомов, с която писателят се представя в своите Избрани произведения – разкази, фейлетони и пародии, в два тома от 1980 година. Със своя изкусен хумор в тези първи редове той ни загатва не само съдържанието на страниците, които нетърпеливо чакат да бъдат прелистени, но и сякаш откровено ни споделя тайнствения извор на своите герои, които волно тичат из детските му спомени.

Цялото литературно наследство на Петър Незнакомов (12 октомври 1920 – 30 октомври 1997) е в областта на хумора и сатирата. Пише повести, разкази, хуморески, пародии, епиграми, фейлетони, спомени, романи и др. От прозата му за деца най-популярни са книгите: „Маргаритка и аз“, в която описва сблъсъка на градското дето, израснало с уроци по пиано и ф