Държател на портретната снимка: Институт за литература – БАН
Държател на портретната снимка: Институт за литература – БАН

Роден съм твърде отдавна, в първата половина на двадесетия век и по-точно през 1920 година в Сливен, града на ветровете, хайдутите и поетите. Хайдутин обаче не станах, защото се родих твърде къснo, а поет, защото се родих твърде рано – поетите още не бяха излезли на мода. Родителите ми бяха интелигенти, а аз бих желал да е обратното – аз да съм интелигентът. Но какво да се прави, не винаги човек може сам да гради съдбата си.

На четиригодишна възраст се преселих в морския град Бургас, където за свое най-голямо съжаление взех и родителите си. Там те се проявиха в най-неблагоприятната светлина, непрекъснато изискваха от мен да се прибирам рано вечер и да си лягам с кокошките, караха ме да пия мляко и да вземам рибено масло за физическо и умствено засилване, забраняваха ми да се събирам с лоши другари, не ми даваха да ходя сам на морето, да се къпя и плувам без надзор и особено ме пазеха да не припаря на пристанището. А то беше най-интересното място, което може да си представи едно момче на моята възраст. Резултатът от забраните беше, че аз прекарах цялото си най-ранно детство именно на пристанището и то беше моята първа житейска школа. Тъкмо тогава обаче на родителите ми им хрумна да ме запишат в първоначалното училище и това силно забави духовния ми растеж.

Направих първите си опити в областта на литературата в предучилищната си възраст. Ето някои заглавия на тогавашни мои произведения.

Това е кратка автобиография на Петър Незнакомов, с която писателят се представя в своите Избрани произведения – разкази, фейлетони и пародии, в два тома от 1980 година. Със своя изкусен хумор в тези първи редове той ни загатва не само съдържанието на страниците, които нетърпеливо чакат да бъдат прелистени, но и сякаш откровено ни споделя тайнствения извор на своите герои, които волно тичат из детските му спомени.

Цялото литературно наследство на Петър Незнакомов (12 октомври 1920 – 30 октомври 1997) е в областта на хумора и сатирата. Пише повести, разкази, хуморески, пародии, епиграми, фейлетони, спомени, романи и др. От прозата му за деца най-популярни са книгите: „Маргаритка и аз“, в която описва сблъсъка на градското дето, израснало с уроци по пиано и френски, с чудния свят на селото и „Ах, тези хлапета“ за прелестния детски кипеж в крайбрежния град, от който авторът пази най-свидните си спомени. По негов сценарий са създадени филмите „Хитър Петър“ и „Нако, Дако и Цако – коминочистачи“.

Завършва гимназия в Бургас през 1939 година. Семейството му го изпраща във Военното училище в столицата, където учи до 1942 година, а след това е мобилизиран като командир на противовъздушна батарея край Перник. След войната се връща в София и веднага се включва в бохемските среди на града. „Сдружих се с кръга около Богомил Райнов – литератури, художници и поети, всички революционно настроени, че ще градят новото общество. Запознах се с Александър Петров – Лавандулата, Георги Павлов – Павлето, Джон Попов, Борис Ангелушев и много други творци“ – споделя Незнакомов в интервю за Националното радио от 1996 година. В същия радиоразговор авторът си спомня за апартамента на „Раковска“ 40, който след бомбардировките се превръща в наколното жилище на част от тогавашната българска интелигенция:

Значителна част от творчеството на Незнакомов е познато от страниците на вестник „Стършел“, където дебютира като писател хуморист през 1946 година. „Когато излязоха първите броеве, изданието много ми хареса. Беше нещо ново. Точно тогава четях много Зошченко, Илф и Петров, а новият вестник предлагаше точно от този тип хумор. „Стършел“ дойде като някакво откровение за мен, аз винаги съм знаел, че ще мога да пиша и още първите ми опити в гимназията са били все насочени в областта на пародията, смеха, вицовете. Под влиянето на Зошченко създадох първите си разкази. Дадох ги на малкия Павле (бел. ред. художника Георги Павлов – Павлето) да ги прочете и той каза: „Ами че те са готови за печат. Имам много добри познати в „Стършел“, на тях ще ги предам“. Съгласих се. Връчих му ръкописите, изписани гъсто и от двете страни, за да пестя листове хартия, без да се подписвам, разбира се. Кой чете такива ръкописи?! Но ето, че попадат в ръцете на Павел Вежинов, който веднага ги пренасочва за печат, но понеже не знаел името на автора, ги предал с псевдонима Незнакомов, предхождан от инициала Б. Разлиствам петия брой и търся своя разказ. Междувременно Павлето ми беше казал, че са го харесали. Търся, но не намирам. И изведнъж попадам на моя текст, но с редактираното вече заглавие „С пяна на уста“ – спомня си авторът, чието рождено име е Петър Димитров.

Два дни по-късно създателите на вестника канят Незнакомов на среща в аперитив „Бенковски“, където регулярно се събират на специално отделена за тях кръгла маса в дъното. По онова време те все още нямат своя редакция, а само бюро и се срещат в заведението или в дома на някого от тях, за да правят вестника. По-късно в наколното жилище на Незнакомов ще се създават поредица от броевете на „Стършел“. „Веднага ме приеха като свой. Посрещнаха ме със „Сядай тука, какво ще пиеш?“ Няма ти, няма вие. Само Валери Петров липсваше. Бяхме Челкаш, Богомил Райнов, Павел Вежинов, Христо Ганев и ние двамата с Павлето. Никак не ги смути военното ми облекло, което още носех, и даже опасан със сабята. Веднага ме извикаха на редколегията, на подвързването на вестника и така започвах да публикувам по два три разказа всяка седмица. Имах една изтърбушена кушетка в наколното жилище, там пишех през нощта или рано сутрин на ръка. Редувахме се на една пишеща машина. Първите три-четири години бяхме заедно почти денонощно“ – разказва Незнакомов.

Работи като редактор в продължение на десет години, а в периода 1956-1970 става заместник-главен редактор на „Стършел“. След това сътрудничи на вестник „Литературен фронт“, издателство „Български писател“ и списание „Отечество“. Две години е главен редактор на Студиата за анимационни филми „София“. Съставя хумористични сборници и антологии, сред които „Стършел“ и „101 усмивки“.

През 1970 година Националното радио кани Незнакомов за гост-водещ в едно от излъчванията на „Студио събота“. Предаването е от 30 април и е посветено на смеха. Писателят споделя комична случка с Мирон Иванов като илюстрация на една от най-съкровените тайни на смеха, а именно противоречащата на обикновената човешка логика изненада. Какво се случва с „добре гледаната кола със старозагорски номер, каквото може да се срещне само в провинцията – с чуждестранни етикети, налепени на задното стъкло, с тигър и възглавнички за задното седалище, чиста и излъскана като току-що изкъпана булка“ чуйте в звуковия фрагмент:

Творческата ръка на Петър Незнакомов създава редица образи и сюжети, които обогатяват културата на българските хумор и сатира и стават неделима част от историческото им развитие у нас през втората половина на XX век.

По тази публикация работи Анна Капитанова