hdg.de
Слоганът гласи: „Старата и бъдеща столица Берлин поздравява временната столица Бон“, 1990-а

30 години от Обединението на Германия

1949-а. След Втората световна война териториално-политическата карта на Европа вече е преразпределена. Изминали са четири години след окупацията на Германия и държавата е разцепена на две – ФРГ и ГДР. Ваймарският орел, един от най-старите държавни символи в света, датиращ от времето на Карл Велики и изобразяван на германския герб, „губи“ източното си крило. Размахът, дясно от сърцето на птицата, е осуетен от социалистическия златен чук, който става емблема на новосформиралата се Източна Германия.

Федерална република Германия (ФРГ), наричана Западна Германия, е провъзгласена за самостоятелна държава през май 1949 година. Териториално включва британската, френската и американската окупационни зони. За столица е издигнат град Бон. „Старият и познат“ Берлин също е разделен, макар и формално. Западната му част остава политически, икономически и културно обвързан с ФРГ. А Източен Берлин е провъзгласен за столица на Германската демократична република (ГДР), известна като Източна Германия и основана през октомври 1949-а в съветската окупационна зона.

Създаването на две Германии е в следствие от развихрящата се Студена война между капиталистическите страни и Съветския съюз. То води до редица икономически различия и социокултурни противопоставяния между западните и източните германци. Берлинската стена се превръща в символ на един етнически народ в две държави и същевременно на два соционарода в една държава, защото разделението не е гранично, а вътрешно-държавно. Последиците са огромни и болезнени в човешки план. Този исторически акт „обърква“ съдбите на германците от двете страни на барикадата, разделя роднини, собственост и любови, води до трансформация в общогерманските идеали и усещане, че си вкъщи, но не и у дома. Германия е разделена в продължение на четиридесет и една години. На 3 октомври 1990 година влиза в сила договорът за нейното Обединение. ФРГ и ГДР стават единна държава, наречена Федерална република Германия. Ваймарският орел, който вече се нарича Федерален орел, е запазен като национален символ. Източното крило на птицата вече може да направи исторически заложения ѝ размах. Ражда се Нова Германия.

Тържествена заря и химн пред Райхстага за Обединението на Германия – запис от 1990 година:

В Златния фонд на Българското национално радио се съхранява интервю от 2002 година с известния немски композитор Паул-Хайнц Дитрих, който до падането на Берлинската стена работи в Източна Германия. В разговор с музикалния критик Екатерина Дочева композиторът говори за големите очаквания и разочарованията на германския народ: „От Обединението на Германия през 1990 г. до сега се случиха не само славни и добри неща – имаше много, много трудности. Разбира се, това засегна и изкуството, и новата музика. В много отношения бившите източногерманци не участваха пълноценно в общото развитие. Свирят ни много рядко, поставени сме в изолация от събитията в музикалния живот. В програмата на „Мерцмузик“ няма да намерите нито един композитор от бившата ГДР. Нито един! А това ми дава пореден повод да кажа, че в човешките глави изкуствената стена се строи отново. Най-голямата опасност е, че не работим заедно, както навремето мечтаехме и вярвахме, че ще се случи. Но това не стана и в изобразителното изкуство, и в литературата. Този факт, разбира се, има ненормални последствия. Отново в Източна Германия се реализират собствени инициативи в областта на изкуството – защото съвместната работа със западните творци досега не е сполучила. Разбира се, всичко това е свързано и с икономическата база: източните провинциии са най-бедните в Германия – Саксония, Бранденбург, Мекленбург, Заксен-Анхалт. Там е най-голямата безработица и естествено няма много пари за изкуство. Старите германски провинции като Баден Вюртемберг, Бавария или Нордхайн-Вестфален имат много по-солидна и здрава база, имат пари и там могат да се отстояват принципи в изкуството. Тази стена на разделението е много по-страшна от Берлинската. И за мен тя е рядко неприятно видение. И знаците за него са в много неща, не само в новата музика.“

Никой нямаше желание да навакса пропуснатото…

„Да, Изтокът и Западът бяха разделени 40 години, но ги свързваше немският език – коментира Дитрих. – Един поет, един литератор в Западна Германия говореше същия език, както и в Източна Германия. Никога не е имало два немски езика – въпреки разделението езикът винаги е бил един. Но някъде вътре имаше езикови нюанси, които фактически даваха различия: гражданите употребяваха различни думи за еднакви неща, макар и да се разбираха. И всъщност имаше две различни плоскости на живот. (…) След Обединението всички си казваха: „Най-сетне се случва това, което чакахме толкова!“ Ние бяхме щастливи и можехме да кажем: „Добре, сега има една Германия и ние всички сме братя и сестри.“ Но това не стана. Настъпи нещо друго: никой нямаше желание да навакса пропуснатото, а просто лявата ориентация бе обявена за остаряла… Никой не се интересуваше всъщност от много неща, които се случиха тук на Изток.“

До Обединението на Германия се стига след редица от събития, като се смята, че протестът от 9 октомври 1989 година в Лайпциг изиграва ключова роля. Над сто хиляди мирни демонстранти минават през центъра на града и се противопоставят на държавната власт в Източна Германия със скандирания „Ние сме народът“. С него се оспорва правото на управляващите на всякакво действие от името на народа. Режимът се оказва безсилен да овладее ситуацията чрез насилие. Това е най-масовата протестна демонстрация в ГДР след Берлинското въстание от 1953 година. До падането на Берлинската стена остава точно един месец. На 9 ноември 1989 година Правителството на Източна Германия отменя ограниченията за излизане от ГДР. Голям брой източни берлинчани нахлуват в Западен Берлин. Започва демонтажът на стената – символ на разделението не само на държавата, но и на Европа.

Падането на Берлинската стена, новите гранични условия между двете Германии и настъпилите политически промени в ГДР доближават германците до подписания в Берлин Договор за обединението на страната, който влиза в сила на 3 октомври 1990 година. Месец по-рано в Москва е сключено международното споразумение „Две плюс четири“ между Западна Германия и Източна Германия и четирите държави, окупирали страната след Втората световна война – Великобритания, Съветския съюз, Съединените щати и Франция. По силата на договора Германия възстановява напълно своя суверенитет и единство.

По тази публикация работи Анна Капитанова