ДА „Архиви“
Анна Каменова, 1924 – 1934 г.

„По произход съм копривщенка и еленчанка. Майка ми е сродница на Пейо (Петко) Тодоров. И двата града са играли важна роля в Българското възраждане и в моя живот. Закачила съм шест години от миналия век и въпреки че това е самото начало, аз съм успяла да вдъхна от аромата на културния и борчески подем на миналия век. Шест години е една съвсем малка част от моя дълъг живот и все пак у мен остана действена романтиката на онези години. А същевременно живея плътно със съвременността, с днешния, дори с утрешния ден. Вълнуват ме съвременните проблеми и тези, които засягат предимно жената. За последните осем десетилетия жената у нас измина дълъг път, много по-дълъг от този на мъжа. За много кратък период тя се изравни професионално с него. Политически и икономически тя се изправи редом до мъжа, но то не значи, че те са еднакви, всеки носи своите особени качества. При разместването на пластовете се явяват сблъсъци между отношенията на мъжа и жената, между съпруг и съпруга, необходимо е време и разбиране, докато настъпи пълна хармония. Еволюирането на българката през тези години е бил обсегът на моите творчески опити.“

Това споделя писателката Анна Маджарова-Стайнова, известна с псевдонима Каменова. За първи път се подписва под него при отпечатването на дебютния ѝ роман „Харитининият грях“ (1930). Артистичното име е измислено от нейния съпруг акад. Петко Стайнов, с когото живеят на „Славянска“ 22. В годините до 1944-та техният дом е едно от средищата на интелектуалния и аристократичния елит на тогавашна София. Писателката успява да осъществи младежката си мечта – да държи „салон политически, литературен, музикален и артистичен“. Чуйте гласа ѝ в интервю за Националното радио от 1980 година:

      „Имам голямото предимство, че съм расла в една среда на просветни мъже и всеки един е допринесъл за моето оформяне като личност и творец“

Анна Каменова (31 декември 1894 – 1 август 1982) е родена в Пловдив, но до осемгодишна възраст расте в Копривщица „край умната, властна и волева баба Груевица“ – по-голямата сестра на Бенковски. Каменова израства в семейство, в което най-висшата ценност е родолюбието. Преди женитбата тя е неотлъчно до баща си – известния политик, дипломат и публицист акад. Михаил Маджаров. В неговите дипломатически кабинети младата Анна става свидетел на вземането на съдбоносни решения за България. „Пазех перото, с което той подписа Лондонския мир, според който българските предели стигнаха линията Мидия-Енос“. Именно той подхранва у дъщеря си уважение и любов към книгата. Преди да започне да пише художествена литература, Каменова се научава да прави коректура.

„Баща ми пръв беше превел „Война и мир“ на Толстой. Интересът у нас към тази бележита творба непрекъснато растеше и се налагаше тя да бъде преиздавана. При третото издание той ме повика при себе си, показа ми как се правят поправките и ме остави сама да преглеждам някои страници. Навярно той пак ги е поглеждал след мен, но аз имах чувството, че сама мога да правя коректура. Това ми даде повод и желание да прочета наново романа, който при всеки етап в моя живот препрочитах с ново удоволствие. Очарователните образи на Наташа, княжна Марья, както и блестящата хубост на Елена Безухова ме въвеждаха в безкрайната галерия на чудните женски образи в руската литература. Разбира се, изискваше се голяма дързост след това стремително въвеждане в литературата да почна и аз да творя. Но желанието все повече напираше. Женските образи в световната литература продължаваха да се редят пред моя търсещ поглед.“

След първия роман следват „Градът е същият“, „Пет момичета“ и „Близо до София“. Като сътрудник на списание „Златорог” тя публикува разкази, пътеписи, есета, рецензии за литературни и драматургични творби, отзиви за различни културни събития. 10 години завежда рубриката „През световния прозорец“ във вестник „Свободна реч“ ( в по-късен период името е сменено на „Театрален бележник“). Създава очерка „Така каза Бенковски“ като нейно родово задължение да направи портрет на водача на Априлското въстание, „очертан само с факти и достоверни свидетелства, без романизиране и разкрасяване“. Писателката владее свободно три езика – английски, руски и немски. Превежда „Чичо Томовата колиба“ и „Вълшебникът от Оз“. Присъствието на Анна Каменова в културния живот на страната ни през 20 век се характеризира с отличаващ се за нейната същност като жена и писател лиризъм и хуманизъм.

По тази публикация работи Анна Капитанова