„Преживях почти всичко, което може да се случи в човешкия живот. Видях голяма част от света, бях щастлив и ужасно нещастен – особено след смъртта на дъщеря ми – умирах от страх през войната, макар че имам доста ордени, танцувах из „седмото небе“ с няколко жени, които бяха несбъдната мечта за милиони „донжуани“, бях обичан, мразен, презиран, възхваляван, плют и целуван с целувките на Юда, но издържах всичко.“

Макар да не успя да дочака съобщението от централата на „Гинес“, че името му е записано в знаменитата книга с рекордите като най-възрастния телевизионен водещ в света, за своя 80-годишен живот Драган Тенев остави светла следа в българската култура. Остави своите книги за история, литература, изобразително изкуство, музика в милионен тираж – нещо трудно постижимо за съвременните български творци на словото, над 200 предавания по националното радио, 40-серийната телевизионна поредица „Приказки за изкуството“, предаването по БНТ „Минаха години“, на което бе водещ и един от основателите.

Драган Тенев (12 април 1919 – 27 септември 1999) е роден в София и произхожда от възрожденски род. Син е на първата българка, завършила Сорбоната с диплом по литература – поетесата Северина (Ружа Тенева) и художника Димитър Тенев, участвал в боевете при Одрин, а дядо му е от прочутите революционери на Шумен. „Слепият случай се е оказал благосклонен към мен“ – с усмивка се шегува Тенев. Родителите му от малък го повеждат из софийските художествени галерии, по представленията на Народния театър и на операта. Посещават и онези стари литературно-артистични кафенета и кръчми, които всъщност са клубовете на софийската бохема между двете войни и средищата, където се събират хора на науката, литературата и изкуството. През детските си години се обръща към Дора Габе и Елисавета Багряна с „лельо Доре“ и „лельо Лизе“, с интимното „бате Васка“ към големия художник Васил Стоилов и титулува с „чичо“ Елин Пелин, Йордан Йовков, Ран Босилек, проф. Александър Балабанов, Георги Стаматов, Владимир Трандафилов, Константин Кисимов, Дечко Узунов и много други забележителни български творци.
Връщане назад в „детинството”, където особена роля има детският писател Ран Босилек, запис 1992 година, Златен фонд на БНР:

Драган Тенев завършва Кралската италианска гимназия в София, после право и държавни науки (1944) и философия (1951). За участието си в Отечествената война е награден с орден „За храброст“. С активна юридическа дейност се занимава 25 години, в които е бил съдия, адвокат и юрисконсулт. Владее френски, италиански, немски, руски език. Склонността си към писането открива на 37 години. И наред с адвокатството започва да публикува и издава осем от книгите си. Известно време работи като заместник главен редактор в София прес. Автор е на книгите: „Малки разкази за велики хора“, „Чудната история на изкуството“, „Стъпалата на славата“, „Цветни картички от…“, „Малки разкази за велики художници“, „Дъбът или животът на Вазов“, „Тристахилядна София и аз между двете войни“, „Вечно зеленото клонче“, „Писма до Северина“, „Стари моментални снимки без ретуш“ и много други.
И след толкова издадени книги подчертава, че е юрист, който е завършил право и философия, но никога не е бил писател. „А писател става човек 50 години след смъртта си, ако успее да запази място в душата на читателите. Имам 23 книги зад гърба си и съм техен автор засега.“ А коя е първата книга, на която е „кръстник“ и как се е случило – чуйте историята, разказана от Драган Тенев.
„Всички ми признават – умея да измислям заглавия на книгите”, запис 1999 година, Златен фонд на БНР:

Оригиналният подход към темите, умението му да изгражда своя разказ, подчинявайки го на любопитни факти, е изключително ценно качество на автора. Драган Тенев печели читателя, прави го свой приятел, доверител на собствените си преживявания, които фино втъква в много от разказите за велики личности – хора на изкуството, революционери, пътешественици и откриватели. Патриотичното чувство, темата за България и за националното достойнство са също неразделна част от творчеството му.

Носител на две национални награди за детска литература, за сценария на „Приказки за изкуството“ и за книгата „Вечно зеленото клонче“, Тенев притежава и купища титли – от ордена „За храброст“, през Кирил и Методий I степен до „Мъж на годината“, избран от Американския биографичен институт и почетен гражданин на София и на Шумен. Посмъртно община Шумен издава неговата „История на изобразителното изкуство, музиката и театъра в кибритена кутийка“.

В книгата „Чудната история на изкуството“ четем: „И така, млади читателю, ето че нашата малка история завърши. Но въпреки, че затваряш последната ѝ страница, помни – приказката за изкуството е вечна и тя ще продължи, докато на света съществува човекът. Някои хора се опитват да твърдят, че човешкият гений се е изчерпал. Нека да им отговорим, че грешат. Защото да се съгласим с тях, би означавало да признаем, че геният е мъртъв. А това не е вярно. Геният на човека е вечен като живота и смъртта, като природата, която го е родила и откърмила. Човек винаги се е стремял напред! Историята никога не се е връщала! И ти, който стоиш изправен пред бъдещето, ще се убедиш, че изкуството е безсмъртно и нетленно…“ Така завършва своята приказна история за изкуството Драган Тенев, а кой знае, може би я започна…