10 април 1979 година. Часът е 20:34. От космодрума в Байконур е изстрелян космическият кораб „Союз 33“ за извършване на изследвания и експерименти по международната програма „Интеркосмос“. В него са командир Николай Рукавишников и космонавт изследовател Георги Иванов, а позивното име на екипажа е „сатурните“.
В Златния фонд на БНР е запазен документален запис от този ден – изявленията на двамата космонавти непосредствено преди старта и изстрелването на „Союз 33“:
В деня на първия полет на Гагарин – 12 април, те трябва да се скачат с орбиталната станция „Салют 6“ и да летят на нея 7 дни, изпълнявайки планираната научна програма. Но, както е известно, нещата не протичат по предварителния план. След приближаване на подходящо за скачване разстояние, екипажът опитва да включи двигателите, за да коригира орбитата на кораба. Обичайна операция, но основният двигател се изключва на третата секунда. Следвайки указанията на ръководителя на полета Алексей Елисеев, двамата космонавти няколко поредни пъти включват двигателя, а той се самоизключва, което прави скачването невъзможно. Така повече от 12 часа Рукавишников и Иванов са в орбита, докато от Центъра за управление на полетите обсъждат и стигат до решение как да процедират в тази критична ситуация. Георги Иванов разказва: „На другия ден от Центъра взеха може би най-правилното решение – да се завърнем веднага на Земята. Инструкциите бяха да пуснем резервния двигател, да намалим скоростта от 8 км/сек (приблизително 28 хил. км/час) до скорост за навлизане в атмосферата и така да се завърнем на Земята. По инструкция трябваше да направим проба на резервния двигател – включва се за 2-3 секунди и после се изключва. От Земята обаче прецениха, че не трябва да се рискува последното ни средство за завръщане и не направихме проба, а в необходимия момент го включихме директно. По разчет той трябваше да отработи 188 секунди и да се изключи от автоматиката, но това не се случи. Поради отказа на основния двигател се оказа, че и резервният е наранен. Изчакахме допустимите 25 секунди, след което Николай го изключи и преминахме на ръчно спускане.“
Драматично и на границата на човешките възможности е това завръщане. На практика е премахната цялата автоматика и така „Союз 33“ става първият космически кораб от този тип, който се приземява по законите на балистиката. Екипажът остава в спускаемия апарат и постепенно претоварването в кабината започва да нараства. Георги Иванов си спомня критичните минути: „Две, три единици, пет, шест… след шест единици натоварване – ние така сме тренирани и на центрофугата, спираме да дишаме, тъй като мускулатурата на човек не позволява да поеме въздух. Издишаш ли го един път, няма да може да си поемеш. А това е в продължение на две минути – две минути и половина. Много пъти се е коментирало, че Николай е загубил съзнание – напротив, от Земята много активно ни търсеха и ръководителят на полета Алексей Елисеев постоянно питаше: „Сатурни, как се чувствате? Кажете каква е ситуацията?“ И при претоварване 6 – 6,5 Николай успя да се сопне: „Ну, замолчите, здесь нагрузка 6!“
Около илюминаторите се вижда пламък и температурата навън достига до 1500 – 1800°C. На около 10 км от Земята претоварването намалява и двамата космонавти се приземяват успешно на 320 км югоизточно от Джезказган (на територията на тогавашния СССР) след 31 пълни обиколки около Земята. Те прекарват в Космоса 1 денонощие, 23 часа и 1 минута. И излизат от кораба като герои.
Интересен щрих към звуковата памет за мисията е краткият рапорт, който Георги Иванов дава на тогавашния държавен глава Тодор Живков при завръщането си в България на 14 май 1979 година:
Полетът става основополагащ за бъдещи космически изследвания и развитието на космическата техника и нарежда България сред държавите със сериозен принос в областта на космонавтиката. Тя става шестата страна, изпратила човек в Космоса след СССР, САЩ, Чехословакия, Полша и ГДР.
25 години след полета, в интервю от 2004 година, Георги Иванов ни потапя в спомена за този съдбовен за него ден:
Логично за времето, след полета Георги Иванов е удостоен със званията „Герой на НРБ“ и „Герой на СССР“, а фактът, че е първият български космонавт му носи огромна популярност. По-късно е повишен в чин генерал-лейтенант, избран е за народен представител в Осмото и Деветото народно събрание (1981 – 1990) и в Седмото Велико народно събрание (1990 – 1991). Той е сред основателите на Световната асоциацията на участници в космически полети и председател (1987 – 1990) на Българското астронавтическо дружество. Автор е на книгите „Полети“ (1981) и „Време за полети“ (1987).