Георги Стаматов
      В ролята на Сатин в пиесата „На дъното“ от Максим Горки

Георги Стаматов (1893 – 1965), който е изиграл над 300 роли и режисирал над 200 пиеси в театъра, е сред най-големите майстори на българското театрално изкуство в средата на миналия век. Той е един от основателите на Държавното висше театрално училище (дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“) в София през 1948 г. и един от първите професори и преподаватели в него. В периода 1929 – 1932 г. е председател на Съюза на артистите в България.

Като ученик Георги Стаматов участва в любителски представления в родния си град Стара Загора. Започва да учи право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, но през 1912 г. вече е част от състава на популярния по това време „Съвременен театър“ на драматичния актьор, режисьор и театрален деец Матей Икономов. Звездата му изгрява две години по-късно с ролята на Странния господин в комедията „Сирена“ от Йозеф Щолба в Народния театър, в който е артист до 1964 г. (с известни прекъсвания, тъй като няколко пъти е уволняван).

Паралелно с блестящите си изпълнения на театралната сцена Георги Стаматов режисира и стотици постановки в театрите в Русе, Пловдив и Пазарджик. Той е сред хората, които полагат основите на съвременната мрежа от провинциални театри в България.

Артистът се връща от Първата световна война с Кръст за храброст. По време на Втората световна война участва във формираната пропагандна рота на Дирекцията за културна дейност сред войската. Заедно с помощника си Александър Хаджихристов, известен писател и театрал, Стаматов ръководи създадените от Дирекцията фронтови театри (театрални трупи) студио „Фронтовак“, „Трибуна“ и „Младост“. С първата си съпруга – актрисата от Народния театър Марта Попова, основава драматичния състав на ансамбъл „Маяковски“. Ръководител е на театъра при Централния съвет на профсъюзите и на двегодишна театрална школа към него.

Георги Стаматов е великолепен актьор и режисьор, чиито възпитаници са едни от най-добрите артисти на българския театър. Студентите и колегите му го обичат заради спокойния му характер и чувство за хумор. Като актьор с характерен, прекрасно школуван и темброво богат глас, с пестеливи и изразителни жестове той изгражда образи на герои, разкъсвани от страсти и сложни психологически, морални и нравствени противоречия. Любими негови роли са Вилхелм Тел в едноименната драма на немския поет и драматург Фридрих Шилер, Лилиом в пиесата на унгарския драматург Ференц Молнар и Сатин в драмата „На дъното“ от руския писател Максим Горки. Едно от върховите актьорски постижения на Георги Стаматов е интерпретацията на образа на Йордан Герака от едноименната повест на Елин Пелин. Сред филмовите му роли се открояват Татко Пиер в драмата „Тютюн“ (1961 г.) по сценарий и режисура на Никола Корабов, Йордан Герака в „Гераците“ (1958 г.) и Свети Петър в „Сиромашка радост“ (1958 г.) на режисьора Антон Маринович, Вейсал паша в съветско-българската продукция „Героите на Шипка“ (1955 г.) на Сергей Василиев.

Като режисьор Георги Стаматов прави задълбочен прочит на литературните произведения, намира ярък театрален изказ и умело разпределя ролите. Сред най-успешните му постановки са „Света Йоана“ от Бърнард Шоу, „Женитбата на Белугин“ от Александър Н. Островски и „Шанхай“ от Дж. Колтон.