Валери Петров

„Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!”

„Добрите писма”

Днес, когато светът ни се струва „толкова черен” заради неизвестността и потиснати от напрежение и страх, трудно си поемаме въздух, творчеството на Валери Петров пътува към нас, само да му отворим. Тогава ще открием надеждата във вик от детинството или от младостта. Сграбчен, споменът се превръща в брънка от нишката на живота и бавно я вие нататък…
Валери Петров със своя „Вик от детинството” записан през 1980 г.:

„Мъдрецът с детско сърце” е роден в София като Валери Нисим Меворах (22 април 1920 – 27 август 2014), в семейството на Мария Петрова, преподавателка по френски език и д-р Нисим Меворах, виден софийски адвокат, професор по семейно право, декан на юридическия факултет в СУ „Климент Охридски”, обществен деятел, дипломат – пълномощен министър в САЩ, представител на България в ООН.
Семейството приема протестанството в столична Евангелската църква и променя името на детето на Валери Нисимов Петров. Валери учи в Италианския лицей в София. Първите си стихове печата, когато е 16-годишен, в списание „Ученически подем”, а две години по-късно през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север” с псевдоним Асен Раковски. През 1944 г. завършва хуманитарна медицина в Софийския университет и известно време работи като лекар. В първите дни след Девети септември 1944 г. работи в Радио „София”, пренесено тогава в софийското село Нови хан. Участва във втората фаза на Втората световна война срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак” .
Валери Петров е един от основателите и заместник главен редактор на вестник „Стършел”. В биографията си е приютил и военната болница в Рилския манастир, където служи като лекар.
От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През този период, като делегат на различни форуми пътува до Америка, Швейцария, Франция. Завръщайки се в България е редактор в Студия за игрални филми „Бояна” и редактор на издателство „Български писател”.

Валери Петров е български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход. Преводите му на Киплинг, Джани Родари, Жак Превер, на големите западноевропейски и руски поети, титаничният  му подвиг с превода на цялто творчество на Уилям Шекспир (посветил му 12 години от живота си), са най-доброто, пресътворявано на български език. Той е академик на БАН от 2003 г., но не обича да се обръщат към него с титлата, защото „за поет някак си не върви”. Авторът е вписан в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради „Пет приказки” – едно христоматийно четиво.
Без съмнение това, че е расте в културния център на страната облекчава пътя му към литературата. Дебютът му в нея обаче е свързан не с градски сюжети, а с детските му впечатления от селския живот, „добит по време на летуванията ми в Балкана”, както сам казва. Пътят в изкуството е дълъг и според Валери Петров, в него има място и за победи и за поражения, а думата „вдъхновение” намира за доста напудрена и високопарна. Творческият процес като цяло е затруднение, защото влага в писането много труд, толкова, че нещата да изглеждат постигнати леко, без усилия.
В запис от 2007 г. поетът твърди, „че няма времена, които да не са за поезия”:

Блясъкът на поезията му е неповторим в изящната си словесност. Чудната поема „В меката есен” е едно от най-ярките явления в литературата ни през втората половина на ХХ век.
Неговите пиеси вдъхновяват режисьори, актьори и многохилядната театрална публика. Деликатно и пророчески по валерипетровски изобразяват и анализират човешките възходи и падения, възторзи и покруси. Във филмовото ни изкуство има „периоди на Валери Петров” и тези филми остават в националната кинокласика. Популярността на твореца расте и с авторитета му на сатирик. Неговата лирико-сатира е пример за съчетаване на злободневното с философското осмисляне на света.
Почти век неговият ум е постоянно свръхнатоварен от идеи и образи, метафори и сравнения, метроритмични и римни открития, от брилянтни диалози и покоряващо въображение. Оставя на времето да отсее в кой жанр е най-плодотворен, но като че главната линия отдава на поезията си. Валери Петров е автор на поемите „Палечко”, „На път”, „Край синьото море” и пиесите „Когато розите танцуват”, „Театър, моя любов”, „Честна мускетарска”, „Сняг”,  пиесите приказки „Копче за сън”, „Меко казано”, „В лунната стая”, „Пук”… И на сценарии на игралните филми  „На малкия остров”, „Слънцето и сянката”, „Рицар без броня”, „Един снимачен ден”, Йо-хо-хо” и неизброими още томове произведения.

Валери Петров е стопроцентова ренесансова личност. Човекът, който не гласува срещу Солженицин и не орезили името и живота си, интелектуалецът, който и предложен за Нобелов лауреат, остана все така смирен и притеснителен. Поетът говорещ и пишещ, за нещата от живота, според критерия си за вътрешно благоприличие, със страх от модерната херметичност и негодувание срещу пошлостта. Неговият оптимизъм е пословичен. Дори и в най-тежките времена той е съчетан с много изтънчена, светла вяра в доброто, с фино чувство за хумор, понякога с меланхолия. През целия си творчески път следва възходящата спирала на интелектуално натрупване. Но за радост неговите творения остават все така достъпни и разбираеми за широк кръг читатели и зрители, защото са стоплени от човешкото земно присъствие на една богата душевност и духовност. Той разговаря без превзетост и дидактичност както с малчугана, така и със зрелия читател, и с капризния интелектулец. Многотомното му съвършено творчество остава завинаги в златната лавица на националната ни литература, а гражданското му поведение го поставя сред най-заслужилите мъже на България. Самотни остават неизброимите му награди…
Но Валери Петров знаеше какво му трябва на човека и ни остави това знание, в което да намерим надеждата за днешния си ден.

„Какво му трябва на човека?
Едно приятелство добро,
една шишарка сред пътека,
един бял лист, едно перо,
една случайна песен птича,
един нелош човешки път…”

„Пролет в планината”