В годините на социализма Първи май се отбелязва с мащабни манифестации в цялата страна

Първомайският ден – в САЩ празник със същото име се чества на Деня на труда в първия понеделник на септември, а в Япония „Денят на благодарността на труда“ се чества на 23 ноември. Денят на труда в Съединените щати за първи път се отбелязва в Ню Йорк на 5 септември 1882 година, а първият понеделник на септември е определен като празнична дата две години по-късно.

Дни, посветени на труда и работниците, съществуват в 142 страни по света, но не всички от тях, както вече беше посочено по-горе, се празнуват на 1 май. Първи май в днешния му вид възниква в средата на 19-ти век в работническото движение, което извежда въвеждането на 8-часов работен ден като едно от основните изисквания за подобряване условията на труд. Първите, поискали 8-часов работен ден, са работници от Австралия на 21 април 1856 г. Оттогава този празник там се превръща в ежегодно събитие.

Първи и втори май в историята на празника бележат в Съединените щати събитие, наречено още и „Бунт на Хеймаркет“. Тогава, всъщност на 4 май, при разпръскването на масова демонстрация в Чикаго са загинали няколко анархисти, което довежда до експлозия на бомба, шумен процес и бесилка за още няколко левичари. Датата веднага е присвоена от комунисти, социалисти и същите анархисти и почти веднага след Октомврийската революция този ден е обявен за почивен в Русия, а след това и във всички републики на СССР и бившия социалистически блок. В СССР и КНР той е отбелязван някога дори и с военни паради. Втори май се превръща малко по-късно в Русия в „Ден на шашлика“ . Иронията е, че „Денят на солидарността на работниците“ преминава в пародия: вместо работниците свободно да изразяват своята воля и социални искания, вместо да протестират и политическите им активисти да се бият с милицията, те мечтаят да си тръгнат рано-рано и да се напият по ленински, макар Ленин, казват, да е бил трезвеник. Солидарност с бутилката.

Във Великобритания отбелязват Деня на труда през първия понеделник на май. През 2011 г, са правени предложения празникът да се премести през септември, в синхрон със САЩ и Канада, но засега това не е осъществено.

Празникът е честван и в Нацистка Германия под името „Имперски трудов ден“ (Reichsarbeitstag).

„Денят на труда“ е сред официалните празници в (Народна) Република (Царство) България. Първият опит за честване на Първи май е от Типографското дружество през 1890 г. Обявен е за официален празник през 1939 г.

От 1945 г. комунистическата власт в Народна република България започва да чества празника ежегодно с мащабни манифестации из цялата страна, в които задължително взимат участие държавните служители. Манифестиращите дефилират в марш през площада, като скандират лозунги в прослава на труда и работническата класа. През това време от трибуна, разположена на площада, са поздравявани от партийни (БКП и БЗНС от управляващия ОФ), държавни и местни ръководители.

В атмосферата именно на едно такова шествие ни пренася запис от 1 май 1986 година, когато в традициите на този празник Българското радио предава от площад „Девети септември“ (днес „Княз Александър I“). „Пролетен дъжд над площада, няма да смути той празника. Българинът чака напролет дъжд, казват капките му са жълтици“, бодро въвежда в „празничната радиокомпозиция“ водещата Божана Димитрова, която по ирония в този момент не знае, а и не може да знае, че дъждът е чернобилски:

След края на социализма в България през 1989 г. първи май продължава да е официален празник и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организиране на масови прояви. Честването се отбелязва от социалисти, като най-значителни са концертите на открито на Българската социалистическа партия, които тази година най вероятно ще бъдат отменени заради забраната да има масово събиране на хора на едно място, предизвикано от пандемията COVID-19. Ще си починем вкъщи заедно с „демонстрантите“, а участието в шествия, дори с маски и защитни облекла, няма да бъдат одобрени от правителството абсолютно за всички политически партии, обществени и социални организации.

По тази публикация работи Антон Митов