Народната музика е животът ми

Тази искрена и завладяваща фраза, с която етномузикологът Михаил Букурещлиев озаглавява биографичната книга за народния музикант Цвятко Благоев, е не само житейско мото. Тя е есенцията на автентичното народно творчество съчетано с апостолска отдаденост и самобитен талант, посветен на фолклорната музика. Тя е и преклонение пред музиканта, личността, педагога, изградил най-прекия път между радиото и любовта на слушателите към българската народна музика.

Цвятко Благоев е роден на 27 август в Угърчин, Ловешка област, където започва да учи и свири автентичен фолклор още от малък. Големият Благоевски род се славел с много добри свирачи на народни инструменти. Двамата му дядовци (по майчина и бащина линия) са свирели на гайда и на кавал, а баща му на свирка.

„Аз още като дете засвирих на овчарска свирка, а като гимназист и на кавал“, разказва Цвятко Благоев в интервю от 1965 година, което е съхранено в Златния фонд на Българското национално радио.

„Той обичаше автентичния фолклор. И когато Филип Кутев го покани в държавния ансамбъл, той каза – „Не, аз ще си остана в Радиото, където съм започнал, където за първи път хляб съм ял, където е автентичният фолклор“, разкрива този малко известен факт от професионалния път на именития кавалджия фолклористът Михаил Букурещлиев.

Любовта към инструменталната фолклорна музика надделява над желанието му да се занимава само с научна и преподавателска дейност. След като завършва Софийския университет със специалност „Педагогика и философия“, майсторството му в композиционната техника, съчетано с много доброто познаване на българския фолклор, го прави първия изпълнител на народна музика, свирил „на живо“ пред микрофона на Радио София през 1935 година. За участието си в тези първи състави за народен фолклор, представени на слушателите по радиото, Цвятко Благоев говори в зап�