Ансамбълът за народни песни на радиото

Народната музика е животът ми

Тази искрена и завладяваща фраза, с която етномузикологът Михаил Букурещлиев озаглавява биографичната книга за народния музикант Цвятко Благоев, е не само житейско мото. Тя е есенцията на автентичното народно творчество съчетано с апостолска отдаденост и самобитен талант, посветен на фолклорната музика. Тя е и преклонение пред музиканта, личността, педагога, изградил най-прекия път между радиото и любовта на слушателите към българската народна музика.

Цвятко Благоев е роден на 27 август в Угърчин, Ловешка област, където започва да учи и свири автентичен фолклор още от малък. Големият Благоевски род се славел с много добри свирачи на народни инструменти. Двамата му дядовци (по майчина и бащина линия) са свирели на гайда и на кавал, а баща му на свирка.

„Аз още като дете засвирих на овчарска свирка, а като гимназист и на кавал“, разказва Цвятко Благоев в интервю от 1965 година, което е съхранено в Златния фонд на Българското национално радио.

„Той обичаше автентичния фолклор. И когато Филип Кутев го покани в държавния ансамбъл, той каза – „Не, аз ще си остана в Радиото, където съм започнал, където за първи път хляб съм ял, където е автентичният фолклор“, разкрива този малко известен факт от професионалния път на именития кавалджия фолклористът Михаил Букурещлиев.

Любовта към инструменталната фолклорна музика надделява над желанието му да се занимава само с научна и преподавателска дейност. След като завършва Софийския университет със специалност „Педагогика и философия“, майсторството му в композиционната техника, съчетано с много доброто познаване на българския фолклор, го прави първия изпълнител на народна музика, свирил „на живо“ пред микрофона на Радио София през 1935 година. За участието си в тези първи състави за народен фолклор, представени на слушателите по радиото, Цвятко Благоев говори в запис от 1982 година.

Угърчинската група става първият щатен музикален състав към Българското радио и е ядрото на създадения през 1952 година Ансамбъл за народни песни на радиото (днес Оркестър за народна музика), с диригент Борис Петров и концертмайстор Цвятко Благоев, който е помощник-диригент и солист.

„Една от големите му заслуги е издирването на народни песни от цялата страна, както и обучаването на изпълнители, които после ставаха част от оркестъра. Живеехме в малък апартамент. Постоянно идваха музиканти, с които той репетираше. Беше убеден, че доброто образование и възпитание са в основата на всичко“, разказва дъщеря му Радка Стаменова.

Сладкогласният му кавал, пискливата свирка, автентичната гайда, орнаментираните народни мелодии, които изпълнява на тромпет и кларинет, са популяризирали народната ни музика в повече от 26 страни по света. Цвятко Благоев пръв въвежда нотното писмо в народната музика, обучава на солфеж народните таланти, които сам издирва при концертните си изяви в страната.

„През 70-те и 80-те години в ансамбловото свирене в България господстваше тракийският маниер на изпълнение. Цвятко Благоев, който е роден в Угърчин, Северна България, беше съхранил стакатото (отсеченото свирене) – една от особеностите на северняшката инструментална музика. Свиреше бляскаво, витално, невероятен музикант. Друг кавалджия като него не съм слушала“, разказва за него изследователката на българския фолклор Лорен Броди.

Животът на Цвятко Благоев е историята на българската народна музика. Носител е на много български и международни награди, на ордени „Кирил и Методий”, „Червено знаме на труда”, „Народна Република България” за приноса му към националната култура в изучаването, съхранението и разпространението на автентичния български фолклор.

„Нашето семе не сме хвърлили във вятъра. След нас идват много по-добри изпълнители и певци, което може само да ни радва. Моето желание е младите хора да обичат народната музика, както ние я обичахме, но не само да я слушат, но и да я изпълняват“, тези думи, с които Цвятко Благоев се обръща към следващите поколения изпълнители, са неговото съкровено и сърдечно желание за съхранението на българските фолклорни традиции.

По тази публикация работи Милен Димитров