„И досега, спомня ли си картината, когато куманският пълководец Манастрас (Темелков) се втурва в палатката на Иваница, за да го прободе с меча си, още ме обзема страх, защото увлечен в ролята си, Аспарух Темелков истински щеше…
„Цялото ѝ същество излъчваше светлина, светеха дълбоките ѝ сини очи, светеше като ореол копринената ѝ коса, бодрата стъпка, звънтеше неповторимият звук на нейния глас, жестът на красивата ѝ ръка – цялата ѝ външност говореше за вътрешната ѝ…
„Според думите на майка ми, в които нямам основание да не вярвам, аз съм се родил с много голяма глава. Тя е плакала, смятайки че е родила, меко казано, идиотче. И нейните съмнения се увеличаваха с течение…
Тя е даровита актриса, творила няколко десетилетия на националната ни сцена. Започва артистичния си път през 1910 година, когато изиграва ролята на слугинята на чорбаджи Марко в драматизацията по „Под игото” на Иван Вазов. Помнят я като…
„Дошло е младо даскалче да учи млади момчета...” – така пеели котленските моми, когато в будното планинско градче Котел и околните селища се разнесла славата на младия учител Сава Доброплодни. Той пристига там през лятото на 1842…
Душевно стар съм аз. И жребий черен над мен тежи. И мрачен сън, кошмар над мен разперен, гръдта души. Макар и млад — с предчувствия ужасни! Не знам покой… Спаси ме ти от призраци неясни, другарю мой!…
За него изкуството на художественото слово е върховна изповед на артиста-гражданин, чрез която той разкрива не само образи, характери и идеи, но и своето лично отношение към проблемите на времето, в което живее. Тази изповед придобива своето…
„Театърът е изповед на човешки съдби“, казва Ружа Делчева (2 август 1915 – 26 ноември 2002), оставила след себе си спомена за огромен талант и неподправената яркост на една тържествуваща театрална празничност. Над 5 десетилетия от живота…
„За първи път ходих на театър в гимназията. Какъв беше спектакълът не знам. Спомням си, че учителят преди представлението ни каза: „Тишина и сега никой няма да цъка семе“, демек да не ядем семки – казва в…
„Значи, така ни се струва понякога черен светът. Хора, недейте тъгува – добрите писма са на път!” „Добрите писма” Днес, когато светът ни се струва „толкова черен” заради неизвестността и потиснати от напрежение и страх, трудно си…