„Вие сте самата пламенност!“, възкликва белгийският поет Емил Верхарн, когато се среща с Гео Милев. По-късно тези думи се свързват с решението на издателя да назове второто си списание „Пламък“. Първородният син на учителите Мильо и Анастасия…
„Роден съм в град Бургас. Това ми даде възможност първите години в живота си да ги прекарам непрекъснато на море. Без да имам затова специална курортна карта, разбира се. Морето много често се вълнуваше. Още тогава ми…
135 години от рождението на Борис Руменов (Борю Зевзека) Човек деен – писател, журналист, сценарист, режисьор и артист, хуморист, участник в Междусъюзническата, Балканската и Първата световна война, Борис Руменов е част от българската бохема и интелектуален елит…
Нейният живот не е само история на личните постижения и разочарования на една актриса, а история на цялото българско киноизкуство в оня ранен период, когато то е принудено да се подхранва от окаяните спестявания на неколцина ентусиасти.…
Поет, музикант и актьор, хуморист и сатирик, един от родоначалниците на стила на куплетистите, който има огромно значение в миналото и отражение до наши дни, трубадур, възпяващ неволите и радостите на своя народ, импровизатор от висока класа.…
„По-дивно и по-загадъчно място от моя роден северозападен край не срещнах никъде. Тук и най-обикновените природни явления, каквито са дъждът, гръмотевиците, мъглите или снегът, и най-простата история сякаш са белязани с особен знак. Те носят нещо странно…
Неговата житейска и творческа съдба е неразривно свързана със столичния сатиричен театър „Алеко Константинов“. Преди него играе за кратко в театрите на Велико Търново и Варна. „Веднъж във Варна играх роля на дълбоко трагична личност. И публиката…
Счита за първия си истински театрален успех ролята на Мишока Мики през 1940 година. Тогава е на 11 години. На сцената се появява едва 3-годишна, когато „играе“ ангелче в ръцете на своя баща. Остава вярна на театъра…
„Тя беше като светилник, около който се въртеше културният живот на Стара Загора. Нашият дом беше средище на писатели, поети, художници, артисти. Тя умееше от всеки ден да направи празник“ – спомня си Наум Шопов за своята…
Народен театър „Иван Вазов“ е Национален културен институт, духовно средище на театралното ни изкуство, храм на художествени и общочовешки ценности, ковачница на съдби. Летоброенето на Народния театър започва от 1904 г., когато драматичната трупа „Сълза и смях“…