Аспарух Темелков

„И досега, спомня ли си картината, когато куманският пълководец Манастрас (Темелков) се втурва в палатката на Иваница, за да го прободе с меча си, още ме обзема страх, защото увлечен в ролята си, Аспарух Темелков истински щеше да ме намуши в гърдите с меча си, ако не беше се спънал в платнището на пода, което ми даде възможност да отбия удара му встрани”, разказва Дойчо Колев въплътил се в ролята на Иваница от пиесата „Пред Солунските стени” на Д. Стерев, с режисьор Аспарух Темелков, представена в читалище „Пробуда” град Суворово, Варненско през 1919 година.

Аспарух Темелков (21 март 1896 – 20 март 1964) е роден в село Бяла, Варненско, в семейство на учител с осем деца. Заради участие в стачка е изключен от гимназията и става телеграфист. Командироват го като инструктор по телеграфното дело във Военното училище във Варна. Още в младежките си години започва да проявява интерес към театъра. Макар да учи за телеграфист, той редовно участва в спектаклите на различни любителски трупи. Често стихналата зала, пълна с пристанищни работници, със затаен дъх слуша неговите рецитали. През 1918 година става член на професионалния театър във Варна. Пръв негов учител в актьорското изкуство е големият артист Стоян Бъчваров, който по-късно е директор и режисьор на Варненския общински театър. Младият артист, въпреки че влиза в театъра без предварителна подготовка в някоя школа или студия, постепенно придобива професионално майсторство. Известно време Темелков е актьор и режисьор във Варненския работнически театър, участва в пътуващи трупи, сам създава и ръководи такива и играе в почти всички театри в страната. Придобива популярност сред широк кръг от зрители, а през 1934-та е поканен на гастрол в Народния театър. Пред софийската публика Темелков се представя в ролята на доктор Шолтес в пиесата „Под моста” на Ото Индиг. Дебютът е много успешен и той получава покана да остане. Паралелно с ролите, които следват една след друга, Аспарух Темелков се проявява и като добър общественик. През 1939-та е избран за секретар на Съюза на артистите и заема този пост в продължение на 12 години. Един мандат е народен представител. В периода 1954 – 1957 година е директор на Народния театър. През 1963 година е удостоен със званието „Народен артист”.

Чуйте Аспарух Темелков с една от „незабравимите Сарафовски шеги”  в спомен за Кръстьо Сарафов, запис „Златен фонд” на БНР, 1951 година:

Като актьор никога не се ограничава в един строго определен кръг роли. Изпълнява най-противоположни сценични задачи, играе комични и драматични персонажи. Творческата му биография се бележи от образи като Стършел от едноименната пиеса на Етел Войнич, генерал Печенегов  от „Врагове” на Максим Горки, отец Йоан, цар Асен, Иванко, Исак от „Иванко” на Васил Друмев, Ветров от „Златната мина” на Ст. Л. Костов.
Темелков е страстен популяризатор на българската драматургия. Едно от най-значителните му постижения в нея е Македонски от „Хъшове” на Иван Вазов, постановка на Хрисан Цанков. Играе в пиеси на Вазов, Йовков, Яворов, Страшимиров, Ст. Л. Костов и др. Пълнокръвен и паметен е образът му на Йордан Герака в „Гераците” на Елин Пелин. Интересни са героите му и в съвременните български пиеси – Бобиков от „Борсанови” на Крум Кюлявков, Попов от „Обещание” на Андрей Гуляшки, Виктор от „Вяра” на Тодор Генов.
Аспарух Темелков намира благодатна почва за творчество и в руската и съветска драматургия – Берест от „Платон Кречет” на Александър Корнейчук, Леонид Борисович от „Машенка” на Александър Афиногенов, Генадий Демянич от „Лес” на Александър Островски, Димченко в „Твоя лична работа” от Елена Успенская и Лев Ошанин и особено Потапов в „Московски характер” от Анатолий Софронов и Георги Димитров в „Лайпциг 1933” от Леонид Кронфелд и Лев Компанеец – ролите, с които става два пъти лауреат на Димитровска награда.

За партньорството си с актьора в „Машенка” и за изключителната атмосфера, която той създава на сцената разказва Ирина Тасева, запис „Златен фонд” на БНР , 1986 година:

В западноевропейската драматургия най-ярко се открояват превъплъщенията му в доктор Щокман от „Народен враг” на Хенрик Ибсен, Клавдий от „Хамлет” и сър Тоби от „Дванайсета нощ” на Уилям Шекспир.

Актьорът Димитър Керанов споделя впечатленията си от играта на Темелков, запис „Златен фонд”, 1986 година:

Над четири десетилетия Аспарух Темелков изгражда плътни, ярки, пълни с живот образи, вълнуващи с общочовешки ценности и чувства. Изкуството му е трайно свързано с най-добрите традиции на нашия театър, реалистичната сила и жизненост на актьорското майсторство. То носи духа на една непресъхваща непринуденост, могъщия тон и здравото начало на самия живот.

По тази публикация работи Десислава Димитрова